Без теб
- Автор: Бюси Мишел
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Без теб». Краткое содержание книги:
Почти не спях, работех по петнадесет часа на ден, лягах и ставах с мисълта за случая и имах желанието да го приключа час по-скоро, да покажа усърдие пред моята работодателка, тя да е доволна от мен и да сключи с мен доживотен договор. С други думи, исках да спечеля доверието на клиентката, да ѝ покажа колко съм лоялен и какви „екстри“ мога да ѝ предложа, както би казал някой търговец.
Всъщност аз не правех сметки. Бях очарован от разследването и бях уверен, че ще открия нещо ново – знак или следа, които другите просто бяха пропуснали или подминали. Трупах бележките, снимките, записаните разговори... Работех като смахнат... Не знаех, че тогава старателно съм градял основите на бъдещата си невроза. След няколкоседмични анализи на всички документи в досието си изградих и мнение, и един вид вътрешна убеденост. Тогава искрено вярвах, че идеите ми са гениални.
Гривничката! Златната верижка с плочка, на която е било изписано името Лиз-Роз... Ех, тази дяволска гривничка, подарък от дядо ѝ, която Лиз-Роз е трябвало да носи и в самолета! Ех, това украшение, което разклатило увереността на съдия Вебер, зрънцето пясък, което натежало от едната страна на везните на правосъдието, унищожителното оръжие на семейство Витрал или по-скоро на адвокат Льогерн! Убеден бях, че това оръжие всъщност е нож с две остриета... Без гривничката всичко клонеше към заключението, че чудотворно спасеното момиченце е Емили Витрал, но с нея нещата се променяха... Ако изхвърленото от падащия самолет бебе е било Лиз-Роз, нямаше пречка да се направи изводът, че гривничката се е скъсала по време на удара. И ако успеех да я намеря някъде около самолета... Тогава всичко щеше да се обърне! Ако все пак успеех да я намеря, тя щеше да се превърне в неоспоримо доказателство, че бебето е Лиз-Роз!
Аз съм не само търпелив човек, но и маниак, а на всичко отгоре съм и удивително упорит. Мога да се превърна буквално в роб на фикс-идея, когато си наумя нещо, свързано с работата ми. Уверявам ви, че е така. Ченгетата може и да са претърсили всичко след катастрофата на Мон Терибъл, но аз започнах отначало. Снабдих се с металотърсач, често използван от иманяри, за да откривам с него металите, и прекарах седемнадесет дни на Мон Терибъл в края на август 1981 година. Прерових гората сантиметър по сантиметър. През нощта на катастрофата е бушувала буря, така че гривничката е могла да падне в снега или в калната почва. Пръстите на който и да е полицай, натоварен с разследването след катастрофата, са били премръзнали, а краката – мокри, така че не е хукнал да се престарава.
Аз обаче – напротив. Само че усилията ми не бяха възнаградени! Ще ви спестя описанието на инвентара – бирени капачки, бирени кутии, монети, най-обикновени боклуци... Веднага станах симпатичен на един тип, отговарящ за поддръжката на националния парк „Горна Юра“, в който влизаше и Мон Терибъл. Казваше се Грегори Морез. Доста красиво, но зле обръснато хлапе, с очи на куче порода хъски. Лицето му, с изсечени като с длето черти, бе така загоряло от слънцето, сякаш всеки уикенд ходеше на Килиманджаро, преди да се прибере у дома. Така де, харесахме се и аз отмъкнах три кофи с всякакви боклуци, преди да сляза от върха, но между тях нямаше кьорава гривничка!
Но искам да ви кажа, че бях отчаян. Изпитвах съмнения. Казах вече, че съм упорит, дори инат. Подчинявах се на заповедите на Матилд дьо Карвил „да не пропускам нито една следа“ и това ми помагаше да напредвам стъпка по стъпка. Разполагах с време. А и бях уверен, че ще се справя. Ако гривничката бе паднала някъде до бебето през нощта на драмата, някой спокойно е могъл да я види – пожарникар, ченге, медицинско лице – и просто да я пъхне в джоба си. Или пък някой тип от околността е дошъл да ровичка, след като опожареният корпус на самолета е изстинал... Украшението е било от масивно злато и оценено по онова време на 11 560 франка, ако се вярва на фактурата. Гривничката е била с клеймото на бижутерийния магазин „Турнер“, намиращ се на площад „Вандом“. Такъв предмет би могъл да предизвика алчността на всекиго. Злодеите, които се възползват от всяко корабокрушение, са жива класика, пък и никой не би могъл да каже колко ще струва една такава находка след време.
Хрумна ми нещо съвсем просто: да залея цялата област с обяви, обещаващи награда за всеки, който ми донесе прословутата гривничка! Естествено, компенсацията трябваше да надскача стойността на украшението и със съгласието на Матилд дьо Карвил постепенно увеличавах примамката... Започнахме спокойно от двадесет хиляди франка. Такъв „улов“ изискваше голямо търпение, време и майсторлък, преди рибата да започне да кълве. Вярвах, че това ще се случи. Ако гривничката бе намерена и дремеше в някое чекмедже, ревниво скрита там от случайния крадец, както Ам-гъл е пазел пръстена на Фродо40, все някой ден щеше да изплува на повърхността и да даде признаци на живот. Прав бях или поне бях прав по тази точка.