Тайната на сътворението
- Автор: Нокс Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на сътворението». Краткое содержание книги:
Роб вдигна ръце в заклинателна поза като магьосник.
— Гьобекли Тепе е Райската градина!
— Метафорично казано — усмихна се Кристин.
— Може да е метафорично, но е убедително. Тук е станало грехопадението — от свободата на лова към тежкия труд на земеделието. И тази история е записана в „Битие“.
Двамата замълчаха за момент.
— Макар че по-добре би било да кажем, че Гьобекли Тепе е само храм в Райската градина, а не самата градина.
— Така е — усмихна се Роб. — Не се притеснявай, Кристин, аз всъщност не смятам, че Адам и Ева са се разхождали около Гьобекли Тепе и са ядели праскови. Но наистина мисля, че Франц е бил убеден, че е намерил Едем. В алегоричния смисъл.
Той се загледа към блестящите на слънцето води на езерото и се почувства много по-щастлив. Разговорът за тези неща беше полезен, а и Роб усещаше, че в тази тема има голям журналистически потенциал. Историята сама по себе си беше странна, но със сигурност щеше да бъде много четена. Учен, който е вярвал, че води разкопки в Едемската градина, дори и в метафоричния и алегоричния смисъл на думата? Това като нищо щеше да излезе със заглавие на две страници.
Кристин не изглеждаше толкова доволна от достоверността на хипотезата им. Очите й за миг се замъглиха и върху тях пробяга сянката на емоцията.
— Да… Да кажем, че си прав. Най-вероятно си. Това определено обяснява значението на числата. А и мистериозното поведение на Франц накрая, когато ходеше да копае сам през нощта и отнасяше всичко намерено. Сигурно наистина е бил въодушевен. Просто кипеше от енергия точно преди… преди да се случи.
Настроението й трогна Роб и той се скара сам на себе си, че мисли за работата си, а пред тях все още имаше и неразкрито убийство.
— Но все още остават много въпроси — намръщи се Кристин.
— Защо са го убили.
— Точно това.
— Ами… дявол знае. Може би… може би някакви американски евангелисти са разбрали на какво е попаднал Франц. Имам предвид разкопките в Рая.
— И са наели убиец — засмя се Кристин. — Сигурно е така, някои методисти са страшно докачливи.
В чашата й не беше останало нищо. Тя я вдигна от масата, остави я обратно и каза:
— Другият проблем е следният — защо ловците са погребали Гьобекли? Това не се обяснява от теорията за Едемската градина. Сигурно им е отнело десетилетия да заровят цял храм. Защо да го правят?
Роб потърси вдъхновение в синьото небе над Урфа.
— Може би защото това е мястото на грехопадението? Може би дори в тази ранна епоха то е било символ на грешката на човечеството да започне да обработва земята и да попадне в робството на земеделието. Затова и са го заровили — от срам, яд, ненавист…
Кристин му отвърна с доста пренебрежителна гримаса.
— Добре де — усмихна се Роб. — Това е доста скапана теория. Но защо наистина са го направили?
— C’est un mystère — сви рамене Кристин, — загадка…
Над масичката отново се възцари мълчание. Само на няколко метра зад розовите храсти децата развълнувано сочеха рибите в езерото. Роб се загледа в едно момиченце. То беше на около единадесет години, с руси къдрици. Но майка й беше забулена с черно фередже и роба, напълно скрита. Роб усети тъга — това красиво дете скоро щеше да бъде скрито от света точно като майка си и завинаги щеше да остане обвито в черно.
Тогава вината го прониза като светкавица. Остро чувство на вина към собствената му дъщеря. От една страна, настоящата мистерия го беше погълнала напълно, но все пак вътре в себе си той искаше да се върне у дома. Жадуваше да се прибере вкъщи и да види Лизи.
Кристин отвори бележника на Брайтнер и го остави на масата до записките си. Шарените сенки от листата на лимоните в градинката на чайната играеха по малката масичка.
— И последно. Преди не ти казах всичко. Спомняш ли си последното име в бележника?
Тя обърна тефтерчето към Роб, за да може да вижда, и му посочи един ред: Черепите от Чайоню, cf Orra Keller.
— Преди не го споменах, защото беше твърде объркващо. Не изглеждаше да има някакво значение. Но сега… Добре, погледни. Имам идея…
Той се наведе към масата и прочете написаното още веднъж, но отново не схвана нищо.
— Но коя е Ора Келер?