Последната кралица на Индия

— Ваше височество, невероятно изящна сте тази вечер!

— Не си сложих повече бижута, защото предположих, че вие ще носите предостатъчно и за двама ни! — подкачи го тя.

— Дори и без бижута нейно височество свети така ярко, както онази звезда — намеси се майор Елис и посочи към Северната звезда. Всички се усмихнахме. Той беше висок и добре сложен, с очи с цвета на тюркоаз и кожа като оризово брашно. Поне той не беше изгорял от слънцето. Запитах се дали по цял ден си стои в стаята.

Докато рани продължаваше да говори на английски с майора, ние бяхме отведени до най-хубавите места пред сцената. Стражите на рани заеха местата зад нас. Но от това положение ни беше напълно невъзможно да наблюдаваме публиката. Когато се обърнах, за да огледам тълпата, осъзнах, че гледам право към Арджун, капитана на стражата.

— Чели ли сте някога Калидаса? — попита той вместо поздрав.

Искрено се надявах той да не говори на мен, но бях единствената дургаваси, която се беше обърнала в изпълнение нарежданията на Сундари и проверяваше кой стои около рани, затова отговорих:

— Не. Той ли е написал тази пиеса?

— Да. Нейно височество го има в библиотеката си. Бихте могли да помолите да го прочетете.

Внезапно Джалкари също се обърна назад и изрече троснато:

— И защо да прави подобно нещо, след като всеки момент ще гледаме пиесата?

— Защото някои хора се наслаждават на драматургията много повече с четене, отколкото с гледане — отговори Арджун.

— Не и аз — махна с ръка Джалкари.

И тогава назад се обърна и Кахини, и извика:

— Какви са тези неща за библиотеката на нейно височество?

— Просто предположих, че Сита би желала да заеме една от книгите в кралската библиотека — отговори Арджун. — Нейно височество е проявявала изключително благоволение към мен в миналото.

— И какво те кара да смяташ, че ще иска да прояви благоволение и към Сита?

— О, според мен рани проявява благоволение към всеки, даже към онези, които изобщо не го заслужават!

Сигурна съм, че Кахини моментално щеше да му отвърне с нещо язвително, но в този момент някой призова за тишина. Обърнах се към сцената и видях доста женствено на вид момче, облечено като богинята Индра. Днес на жените е позволено да излизат на сцената и да играят. Но в онези години при нас беше същото, каквото е било и по времето на Шекспир — женските роли се играеха изцяло и само от мъже, колкото по-хубавички, толкова по-добре.

Целият театър притихна.

— Постарай се да не издаваш изненадата си! — прошепна ми Джалкари. — И наблюдавай лицето на англичанина! Майор Елис изобщо не умее да прикрива мислите си.

Погледнах към майор Елис, който беше заел почетното място вляво от рани. Винаги, когато кралицата му казваше нещо, бледата му кожа поруменяваше. Заприлича ми на индийски жерав — бяла птица с издължено тяло и яркочервени бузи.