Пътят между световете
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътят между световете». Краткое содержание книги:
Щом съмна, Мендарк нахълта в стаята.
— Време е, летописецо!
— Какво искаш да кажеш? — предпазливо попита младежът.
— Искам моята история да бъде разказана. Нека и в бъдещето се знае как съм се жертвал за този свят.
„Що за наглост!…“ — Зает съм с „Предание за Огледалото“.
— Чудесно. Ще промениш заглавието — „Предание за Мендарк“, защото всичко се върти около моите дела.
Лиан зяпна като поразен от мълния.
— В школата няма да склонят за нищо на света. Предлагам ти да потърсиш някой наемен разказвач.
— Неблагодарник! Това е моята история, а аз те храних петнадесет години! — изръмжа Магистърът.
Лиан с удоволствие би го цапардосал, но само затътри крака към прозореца и надникна, докато овладее обзелия го бяс. Стоящите на стража пред вратата нямаше да го избавят навреме, ако Мендарк се наканеше да му стори зло. И тогава се сети, че може би му се отваря вратичка — дали няма все пак да научи какво всъщност се е случило в дните, когато е възникнала Възбраната? И истината за пленяването на Рулке? Защо да не се възползва от слабостта на Магистъра и да се добере до документи, които никой друг не е виждал? Но трябваше да опипа почвата внимателно.
— Съзнавам колко съм ти задължен — обърна се той към Мендарк. — Заповядай да ми донесат архивите ти и ще обмисля твоето искане. Дори да се съглася обаче, спомни си какви са задълженията на майсторите-летописци — те лично проверяват свидетелствата. Ще ми дадеш всеки документ, който ти поискам, а аз няма да променя нищо освен онова, което съм разкрил като неистина. Не изпълниш ли тези условия, ако ще да съчиня най-великолепното сказание, то никога няма да бъде признато за Велико предание.
Мендарк се ядоса, но преди да се развика, до вратата застана Игър.
— Разбира се! — припряно каза Магистърът на Лиан с измъчена усмивка.
— Просто не е за вярване! — озъби им се Игър. — Светът се разпада на парчета около нас, но ти не мислиш за друго освен за славата си. Рулке дали ще чака, докато вие двамата обсъждате своите приказчици за дечица?
Изплю се на пода до краката на Мендарк и се отдалечи.
На другия ден Лиан седеше до масата при прозореца. Започваше да подрежда документите на Мендарк от първия сандък, но тази задача не му беше присърце. Все си мислеше за Каран и не можеше да се съсредоточи. Някой потропа плахо на вратата.
— Влез! — извика той, без да помръдне от стола.
Краката му заздравяваха, но всяка крачка беше неприятно изпитание.
Лилис надзърна и попита:
— Позволяваш ли да поседя при тебе за малко?
— Разбира се. Как е Надирил тази сутрин?
— Спи.
— А баща ти?
Джеви го отбягваше след разговора им в каруцата.
— С Пендер отплаваха към Ганпорт.
— Оставил те е сама?
— Ами нали трябва да работи… — защити баща си Лилис.
— С тези наскоро счупени кости ли?
— И сега може да върши какво ли не.
— Ти обаче нямаш с какво да се занимаваш, а?
— Нямам! И съм самичка. Липсват ми и Джеви, и моята приятелка Талия.
Лиан се вкопчи в шанса да задоволи любопитството си.
— Лилис, ще ми кажеш ли как се отнася баща ти към нея? Изражението й издаде, че тя не е много сигурна дори в собствените си чувства.
— Според него тя е най-прекрасната жена на света.
— А според тебе?
— Обичам Талия с цялата си душа.
— И какво ще прави Джеви?
— Страхува се. Ох, Лиан, стана тя една… досущ като в приказките. Той се чуди как може един обикновен моряк…
— Не ми се вярва — прекъсна я Лиан — това да има някакво значение за Талия.
— Разбира се, че за нашата Талия няма значение! — натърти, момичето. — Ама той не знае. Нищичко не разбира от жени.
— Дали не е добре да му помогнеш… — подсказа Лиан.
— Добре е, да! Ех, че бъркотия! — Тя предпочете да не продължават разговора за баща и. — Как ми е жал, че не съм в Голямата библиотека, толкова е хубаво там…
Слабичкото й лице грейна за миг.
— Слушай — засмя се Лиан, — сетих се нещо. Защо не помогнеш и на мен в работата?
— Охо! — Той сякаш й бе предложил цяло съкровище. — Само че ти си такъв умник, как ще ти помагам…
— Повечето ми занимания са съвсем обикновени — проверявам книжа, подреждам ги, намирам книги, преписвам. И чак когато всичко се събере в цялостно сказание, започва да подлъгва колко съм умен. Виж това! — посочи той огромната купчина документи, изпратена му от Мендарк. — Трябва да ги подредя и опиша.
— Моля те, позволи ми аз да го свърша. Толкова имам да уча, но откакто заминахме от Голямата библиотека… — Тя се запъна, за да не засегне неволно наставника си. — Надирил все беше зает с важни дела, а сега е болен.