Наследството на тамплиерите
- Автор: Берри Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Йорданова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на тамплиерите». Краткое содержание книги:
— Римокатолическата църква ни прогони, оклевети ни, че сме идолопоклонници, но самата тя почита собствените си идоли досущ като езичниците. — Той направи пауза, после продължи с по-висок глас: — Ще си върнем плащаницата.
Нови ръкопляскания. По-шумни, по-продължителни. Беше в разрез с устава, но това сякаш не правеше впечатление на никого.
— Църквата няма право над нашата плащаница — извиси се гласът на Дьо Рокфор над ръкоплясканията. — Нашият магистър Жак дьо Моле е бил изтезаван, бит и изгорен на кладата. Какво е било престъплението му? Че е бил верен слуга на своя Бог и на своя папа. Неговото наследство не е тяхно, а наше. Разполагаме със средствата да постигнем тази цел. Така и ще стане под моето предводителство.
Сенешалът подаде знамето на мъжа до себе си, пристъпи до Дьо Рокфор и изчака ръкоплясканията да утихнат.
— Ами онези, които не мислят като вас?
— „Който търси, намира, и на тогоз, който хлопа, ще се отвори.“
— Ами онези, които предпочетат да не го направят?
— Евангелието е съвсем ясно и в този случай. „Тежко на вас, на които влияят злите демони.“
— Вие сте опасен човек.
— Не, сенешале, вие сте нашата опасност. Включихте се в редиците ни късно, с плахо сърце. Нямате представа за потребностите ни, а само за това, от което вашият магистър смяташе, че се нуждаем. Отдал съм живота си на този орден. Никой друг освен вас не е подлагал способностите ми на съмнение. Винаги съм се придържал към идеала, че е по-добре да се пречупя, отколкото да се огъна.
Той се извърна от съперника си и направи знак към конклава.
— Достатъчно. Призовавам към гласуване.
Уставът налагаше дебатите да приключат.
— Аз ще гласувам първи — заяви Дьо Рокфор. — За себе си. Всички, които са съгласни, да кажат.
Наблюдаваше как останалите десетима обмислят решението си. По време на конфронтацията му със сенешала бяха запазили мълчание, но всеки един бе слушал напрегнато, което свидетелстваше за разбиране.
Очите на Дьо Рокфор обходиха групата и се впиха в онези, които смяташе за абсолютно верни.
Един. Трима. Четирима. Шест. Седем.
Разполагаше с необходимите две трети, но искаше още, затова изчака, преди да обяви победата си. Всички десет участници гласуваха за него. Залата избухна в одобрителни викове.
Някога щяха да го вдигнат на ръце и да го отнесат в параклиса, където да бъде отслужена литургия в негова чест. Щеше да последва празненство, един от редките мигове, в които орденът се отдаваше на веселие. Но тази практика не съществуваше вече. Вместо това мъжете започнаха да подвикват името му и братята, които иначе съществуваха в свят, лишен от емоции, изразиха одобрението си с ръкопляскане. Една дума отекна в залата. Beauseant. Бъди благословен.
Докато братята се молеха, той се обърна към сенешала, който все още стоеше до него. Очите им се срещнаха. Погледът на Рокфор ясно показваше, че избраният от магистъра наследник не само е изгубил битката, но вече се намира в смъртна опасност.
22
Рен-льо-Шато, 21:30 ч.
Стефани обикаляше къщата на мъртвия си съпруг. Подредена бе в стил, типичен за региона. Солиден дървен под, греди на тавана, каменна камина, проста мебелировка от чам. Не бе особено просторна, но все пак достатъчно голяма, с две спални, кабинет, баня, кухня и работилница. Ларс бе обожавал да обработва дървото и тя забеляза, че всичките му стругове, длета и секачи все още бяха тук, всеки инструмент закачен на специалната дъска и посипан с тънък слой прах. Притежаваше талант за струговане. Тя още пазеше купи, кутии и свещници, които бе измайсторил.
През целия им брак бе идвала тук само няколко пъти. С Марк живееха във Вашингтон, после в Атланта. Ларс живееше предимно в Европа, а последните десет години бе прекарал в Рен. Двамата не нарушаваха личното си пространство без разрешение. Макар да имаха разногласия по много въпроси, винаги бяха любезни един към друг. Може би дори прекалено, често си бе мислила тя.
Винаги бе смятала, че Ларс е купил къщата с хонорара от първата си книга, но сега вече знаеше, че Хенрик Торвалдсен му е помогнал. Което бе типично за Ларс. Беше небрежен към парите, харчеше всичко спечелено за пътешествия и за маниакалните си интереси, оставяйки задачата по плащането на семейните сметки изцяло на нея. Едва наскоро бе изплатила заема, изтеглен, за да финансира следването на Марк в колежа и университета. Синът й на няколко пъти бе предлагал да прехвърли заема на собствено име, особено след като се отчуждиха, но тя винаги бе отказвала. Задължение на родителя е да осигури образованието на детето си и тя го приемаше сериозно. Може би твърде сериозно.