Изповядвам
- Автор: Кабре Жауме
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Colibri Publishers
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Изповядвам». Краткое содержание книги:
– Майко, ама папагалите...
– Знам какво говоря. И ти ме разбираш.
– Не те разбирам.
– Ами тогава напъни се!
Напънах се. Боях се от насоката, която искаше да даде на моя живот. Явно беше, че се стреми да изтрие всяка следа от баща ми в моето образование. Затова взе сторионито, което беше в сейфа, защитено с нов таен шифър, известен само на нея, седем две осем нула шест пет, даде ми го и ме уведоми от началото на следващия месец ще напуснеш консерваторията и госпожица Трульолс и ще станеш ученик на Жоан Манлеу.
– Какво?
– Вече чу какво.
– Кой е Жоан Манлеу?
– Най-добрият. Ще започнеш кариерата си на виртуоз.
– Аз не искам да правя кар...
– Ти не знаеш какво искаш.
Тук майка грешеше; аз знаех, че искам да бъда... е, добре, не че програмата на баща ми ме задоволяваше напълно, искам да изучавам по цял ден това, което се пише по света, да следя отблизо културата, да мисля върху културата. Не, не че ме задоволяваше, но обичах да чета, обичах да уча нови езици и... Добре, съгласен съм. Не знаех какво искам. Но знаех какво не искам.
– Не искам да правя кариера като виртуоз.
– Маестро Манлеу каза, че имаш дарба.
– И как е разбрал? Да не е ясновидец?
– Чу те. Два пъти, докато се упражняваше.
Оказа се, че уроците с Жоан Манлеу са били планирани най-старателно. За да успее да спечели съгласието на маестрото, майка го канила на кафе в часа, когато се упражнявах по цигулка, и двамата съвсем дискретно си говорили, а повече слушали. Маестро Манлеу веднага разбрал, че може да поиска каквото желае, и така направил. Майка не се поколебала нито за миг и го наела. В бързината не се сетила да попита Адриа дали е съгласен.
– Какво ще кажа на Трульолс?
– Госпожица Трульолс вече знае.
– А, така ли? И какво казва?
– Че си необработен диамант.
– Не искам. Не мога. Не искам да се мъча. Не. Решително и окончателно, не и не. – Един от малкото случаи, когато съм й крещял: – Чу ли, майко? Не!
В началото на следващия месец започнах уроците при маестро Манлеу.
– Ще станеш голям цигулар, и точка – бе казала майка, когато я убедих да оставя сторионито вкъщи за всеки случай и да разнасям насам-натам новия парамон140. Адриа Ардевол примирено навлезе в периода на своята втора образователна реформа. В един момент взе да мечтае да избяга от къщи.
139 Commentarii de bello Gallico – „Записки за Галската война“ от Гай Юлий Цезар по традиция е първият оригинален текст, с който се занимават изучаващите латински език. – Б. пр.
140 Цигулка от барселонската лютиерска фирма „Парамон“. – Б. р.
12
След смъртта на баща ми все се случваше нещо, така че ми се натрупаха много дни отсъствия от училище. Даже прекарах няколко твърде странни седмици в Тона с братовчедите, които бяха необикновено мълчаливи и ме поглеждаха крадешком, когато си мислеха, че не ги виждам. В един момент бях хванал Шеви и Кико да си говорят тихо за обезглавявания, но с такава разпаленост, че тихият им говор стигаше до всички кътчета. А междувременно на закуска Роза ми даваше най-голямата филия, преди да я е взел някой от братята й. Леля Лео пък ми разроши косата десетки пъти, накрая дори си помислих защо не мога да остана да живея в Тона цял живот при леля Лео, сякаш животът беше вечно лято далеч от Барселона, там, в приказното кътче, където можеш да си изцапаш коленете, без някой да ти се кара. А чичо Синто, когато се върнеше от хармана, целият в прах, изкалян или изцапан с тор, ходеше с наведена глава, защото на мъжете им е забранено да плачат, но се виждаше, че много страда заради смъртта на брат си. Заради смъртта му и заради обстоятелствата около неговата смърт.
Когато се върнах вкъщи и докато се готвеше влизането на великия Жоан Манлеу в моя живот, тръгнах отново на училище и дебютирах официално като сирак без баща. Брат Климент ме въведе в клас, като забиваше болезнено жълтите си от емфие пръсти в гърба ми, което беше неговият начин да изрази обич, уважение и съболезнование, и пред вратата на класната стая с великодушен жест ми каза да вляза, няма значение, че е по средата на часа, учителят е вече уведомен за каквото е трябвало да бъде уведомен; аз влязох в класната стая и четирийсет и три чифта очи ме погледнаха с любопитство, а господин Бадиа, който, както разбрах от фразата, увиснала недовършена, обясняваше тънката разлика между подлог и пряко допълнение, спря изложението си и каза влез, Ардевол, седни. На дъската – Хуан пише писмо на Педро. Трябваше да прекося цялата класна стая, за да стигна до моя чин, и много се срамувах, искаше ми се да бъда в един клас с Бернат, но това беше невъзможно, защото той беше във втори, а аз все още се отегчавах в първи, докато слушах тези глупости за пряко и непряко допълнение, които ни обясняваха и по латински, и за моя изненада, все още имаше ученици, които не ги разбираха. Кое е прякото допълнение, Рул?