Можеш ли да пазиш тайна?
- Автор: Уикхем Маделин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Корнелия Великова-Дарева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Можеш ли да пазиш тайна?». Краткое содержание книги:
Джак отпива глътка минерална вода направо от бутилката, избърсва с пръсти устните си и поглежда жената.
— Слоуганът „Не спирай“ ми хрумна, докато си пиех в един бар, и след две минути първоначалната разработка на тази идея вече бе нахвърлена върху една книжна салфетка. Знаете го, нали?
— Да — измънква мъжът с очилата без рамка.
— Няма да продаваме безалкохолна напитка с яйчници! — отсича Джак остро и разрошва още повече косата си. После отдръпва стола си от масата и добавя: — Добре, да направим кратка пауза. Ема, би ли ми помогнала да отнесем тези папки долу, в офиса на Свен?
Господи, чудя се за какво беше всичко това. Но не смея да попитам. Джак ме повежда делово по коридора, вкарва ме в асансьора и натиска бутона за деветия етаж, без да отрони и дума. Потегляме надолу, но след около две секунди Джак натиска бутона за аварийно спиране и асансьорът рязко заковава между етажите. Едва сега той най-сетне ме поглежда и ми задава изпълнен с недоумение въпрос:
— Да не би двамата с теб да сме единствените нормални хора в цялата тази сграда?
— Хм…
— Къде им е интуицията… къде са им инстинктите? — гледа ме той озадачено. — Май вече никой не може да отличи добрата от ужасната идея. Яйчници… — Той поклаща глава с изумление. — Някакви шантави яйчници!
Е, не успявам да се въздържа! Той изглежда толкова дълбоко обиден, пък и начинът, по който произнася „яйчници“, е толкова смешен, че преди да се усетя, избухвам в смях. За един миг Джак изглежда изненадан от реакцията ми, след което обаче цялото му лице някак много симпатично се сбръчква и в следващата секунда той също вече се смее неудържимо. При това носът му става като на бебче, което го прави невъобразимо смешен.
О, Боже, ще умра! Хълцам, превивам се, ребрата ме болят, но всеки път, щом го погледна, избухвам в още по-силен смях. По лицето ми се стичат сълзи, носът ми също тече, а нямам кърпичка… Май ще се наложи да го издухам в рисунката с яйчниците…
— Ема, защо си с този мъж?
— Какво? — поглеждам го, като продължавам да се смея.
И в следващия миг осъзнавам, че той е вече сериозен. Гледа ме с непроницаем израз на лицето.
— Защо си с този мъж? — повтаря въпроса си Джак.
Изведнъж желанието ми да се смея се изпарява. Отмятам коса от лицето си, като се опитвам да печеля време, тъй като наистина не знам как да му отговоря.
— Какво имате предвид?
— Конър Мартин няма да те направи щастлива. С него няма да се чувстваш удовлетворена.
Зяпвам го поразена.
— Кой казва, че няма?
— Опознах добре Конър през тези няколко дни. Часове наред сме били заедно на съвещания. Разбрах как работи умът му. Той е свестен мъж и мил човек… но ти заслужаваш повече. — Джак ми отправя продължителен изпитателен поглед. — Мога да се хвана на бас, че в действителност не искаш да живееш с него. Но се страхуваш да го зарежеш.
Усещам да ме обзема негодувание. Как смее да ми чете мислите и да ги тълкува толкова… погрешно! Разбира се, че искам да живея с Конър.
— Дълбоко грешите — отговарям остро. — С нетърпение очаквам да заживеем заедно. Всъщност… всъщност точно преди малко си седях на бюрото и си мислех, че изгарям от нетърпение по-скоро да заживеем заедно!
Точно така!
Джак поклаща глава недоверчиво.
— На теб ти трябва по-интересен човек. Някой, който да те вълнува.
— Обясних ви вече, че не съм ги мислила тези неща, които ви ги наговорих в самолета. Конър ме вълнува! — заявявам, като му отправям предизвикателен поглед. — Така де… когато ни видяхте последния път, май бяхме доста страстни, нали?
— О, в архива ли? — пренебрежително свива рамене Джак. — Предполагам, че това е било отчаян опит от твоя страна да посъживиш любовния си живот.
Тази негова забележка ме изпълва с ярост.
— Нищо подобно! — изсъсквам срещу него. — Това беше… беше… спонтанен израз на дива страст.
— Извинявай в такъв случай — тихо отговаря Джак. — Грешката е моя.
— Пък и вас това какво ви засяга? — скръствам ръце пред гърдите си. — Какво ви интересува дали съм щастлива или не?
Настава продължително мълчание. Усещам, че ме гледа и пулсът ми се ускорява. За секунда срещам тъмните му очи и бързо отклонявам поглед.
— И аз си зададох този въпрос — отговаря ми той все така тихо. После свива рамене. — Може би защото изживяхме заедно онова премеждие със самолета. Може би защото ти си единственият човек в цялата компания, който не лицемерничи пред мен и не ми се прави на интересен.
Ще ми се да му се сопна: „И аз бих се правила на интересна! Ама нямах избор!“
— Всъщност, искам да кажа, че… те чувствам като приятел — продължава Джак. — А на мен не ми е безразлично какво става с приятелите ми.