Maskata na zloto [calibre 2.47.0]

— Защо?

— Не мога да играя.

— Като че ли не ти беше дадена голяма възможност до­сега - осмели се да изтъкне Бекер.

— Ще се помъча просто да не ти преча.

— И аз също.

— Карин играе много добре. Не мога да играя като нея.

— Тя е истинска тигрица на корта - съгласи се Бекер. Погледна жена си от другата страна на мрежата, вече заста­нала в позиция, леко залюляна на пръсти в нетърпеливо очак­ване на началния удар. Тялото ѝ бе на спортистка и тя наисти­на беше такава. За Тòва можеше да се каже само, че изглежда като модел, рекламиращ екип за тенис. Беше си сложила ши­рока червена лента на главата, но още не бе направила доста­тъчно движения, за да се изпоти, независимо от горещината. Бекер се запита какво ли извлича от игра като тази. Всеки случай не и физическо натоварване. Всъщност тя нямаше вид на жена, нуждаеща се от физически упражнения. Висока и стройна, Тòва бе красива и в спортния екип в момента про­порциите на тялото ѝ имаха невероятната способност да прев­ръщат и най-лошите творения на модата в привлекателни оде­яния, които тя носеше с безразличния вид на манекенка. Бе­кер осъзна, че започва да свиква и с бижутата (въпреки че Тòва сякаш бе намалила броя на гривните, които бе демонстрира­ла на обяда), и с неестествено боядисаното ѝ лице: днес тя бе избрала някакъв странен нюанс на розовия цвят. - Но играем като отбор и трябва да имаме обща стратегия. Можем да нап­равим опит да избягваме по-силния играч и да се съсредото­чим върху слабия. Какво ще кажеш?

— Но как?

— Отпращай всяка топка към съпруга си.

Това избухна в смях: първият естествен израз на весе­лие пред него досега.

— Прекрасно - заяви тя с явно удоволствие. - Давай да го убием.