Падение и подем

– Казваш, значи, че не се налага да се трепя из прашните планински проходи със Зоя подире ми, която ще мрънка по целия път, докато Толя ме забавлява с Втората легенда за Креги? – Тя се засмя. – Направо съм съкрушена.

– Ще се справиш ли тук? – попитах.

– Така мисля. Направо не е за вярване, но Николай все повече ми допада. Изобщо не прилича на баща си. Пък и има усет за облекло.

Тук определено имаше право. Дори навръх планината Николай винаги беше с лъснати до блясък ботуши и безукорна униформа.

– Ако всичко върви добре – заяви Тамар, – ще сме готови да тръгнем до края на седмицата.

Усетих особено удовлетворение от думите ù и едва устоях на желанието да потъркам голата си китка. Тогава обаче Николай се прокашля.

– Колкото до това... Алина, чудех се дали не би се съгласила да направиш едно леко отклонение.

Свъсих вежди.

– Какво отклонение?

– Съюзът със Западна Равка е още крехък. Фйерда сигурно тепърва ще ги притиска да отворят Долината за Тъмнейший. За тях ще е много важно да видят с очите си силата на Призоваващата слънцето. Мислех си, че докато останалите проучват маршрута в Сикурзой, ние двамата с теб бихме могли да присъстваме на няколко държавни банкета, да отсечем един-два планински върха и така малко да поразведрим нашите съюзници. А на връщане от Ос Кърво ще те оставя при другите в планината. Както каза и Мал, трябва да се огледа обширна територия, пък и забавянето няма да е чак толкова голямо.

За миг си помислих, че Мал ще се възпротиви, като подчертае колко е важно да влезем и излезем от Сикурзой преди падането на първия сняг и изобщо какъв риск крие излишното протакане. Вместо това обаче той нави картата на руло върху масата.

– Вижда ми се разумно – каза. – Толя може да ви придружи като охрана на Алина. Пък и на мен ми трябва малко време да посвикна с въжетата.

Опитах да не обръщам внимание на това как се сви сърцето ми. Нали точно това исках.

– Разбира се – казах.

Ако Николай беше очаквал разгорещен спор, успя да го прикрие.

– Отлично – каза той и плесна с ръце. – Тогава да обсъдим гардероба ти.

ОКАЗА СЕ ОБАЧЕ, че има още доста неща за решаване, преди Николай да ме зарови в коприна. Той се съгласи да прати „Пеликан“ в Керамзин веднага щом корабът стане годен за път, но това беше само точка първа от дългия списък. Докато приключим с обсъждането на мунициите, различните видове бури и екипировката за дъждовно време, отдавна беше превалило обяд и всички нетърпеливо чакахме почивката.

Повечето от войниците вече бяха в импровизираната столова в западната част на Чекръка, точно под стенния часовник с Тримата глупаци и мечката. Аз обаче нямах особено желание да си общувам с тях, затова грабнах едно хлебче, поръсено с кимион, и чаша горещ чай с много захар и излязох на южната тераса.