Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Биографии и мемуары » От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0]
От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0]

Электронная книга - «От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0]». Краткое содержание книги:

През 1987 година Бети Махмуди потресе целия свят с вълнуващата история на своето пленничество и бягство през заснежените планини на Иран с петгодишната си дъщеря Махтоб. Почте пет години след Не без дъщеря ми, Бети зарадва почитателите си с нова книга - От любов към дъщеря ми, където описва драматичните съдби на хиляди други родители по целия свят, сполетени от нейната участ и дори преживяли далеч по-ужасни страдания.
1 ... 55 56 57 58 59 60 61 62 63 ... 134
Перейти на страницу:

Не упреквам жена си. Знам, че е жертва също като трите ми дъщери. Да, носи отговорност за станалото, но когато нещата излязат извън твоя контрол, какво можеш да направиш?

Беше готов да я приеме обратно в минутата, в която се съгласи да започне да посещава психоаналитик, за да се освободи напълно от влиянието на Изабел.

Рамез живее в малка къща, която едва ли може да се нарече храм. Тя се намира в едно от предградията на Ню Джързи, на двадесет мили югозападно от Ню Йорк.

Ала за него домът е храм място, където той пази спо-

135

мена за някогашното си щастие. Пред къщата расте ябълково дърво. Някога дъщеричките на Рамез берели плодовете му, защото някога майка им обичала да прави сладкиши. Когато посетих Рамез, беше юни: няколко месеца преди сезона на ябълките и на клоните на дървото висеше друг, горчив плод: четири жълти лъка, заковани върху стеблото. Върховете им бяха украсени с панделки, на които с черни букви бе написано „11 август 1986 година" денят, в който Мюриъл завела децата в Южна Африка, където са до ден днешен. Под тази дата има още един надпис: „Молете се за тяхното завръщане у дома". На всеки шест месеца Рамез сменя избелелия надпис с нов, но думите остават неизменно едни и същи.

Вътре в къщата времето е спряло в деня, в който са заминали преди повече от пет години. Стената на всекидневната е покрита с много снимки на Мюриъл и децата. Повечето от снимките са с жълти лентички в ъглите. Има снимки на Рамез и Мюриъл в Шотландия: той се е изпъчил гордо в сивия сватбен костюм,, тя се усмихва срамежливо изпод воала, от който се показват руси къдрици. Рисунка на вратовръзка, направена с ярки цветове подарък от голямата му дъщеря Вики по случай Деня на бащата. Избеляла снимка на Мая, средната дъщеря, с детска пластмасова щека за голф. Снимка в близък план на бебето Моника, което се е ококорило от стената над телевизора. Някога Рамез имал желание да се заеме сериозно с фотография и всяка от, снимките е много професионално направена.

На една от стените Рамез е окачил в рамка едно съчинение, което Вики е писала в първи клас. Над. заглавието „Моето цвете" има рисунка: усмихнато момиченце с широко разперени ръце. Дясната ръка сочи към люлка като онази, която Рамез бил поставил наскоро в задния двор, а лявата към палмово дърво, познато й от гостуванията в Ливан родината на Рамез.

„Един ден излязох да си поиграя, започваше съчинението. Видях моето цвете, което растеше до едно дърво. То бе прекрасно. Тогава се появи куче. То стъпи върху цветето. Това бе краят на моето цвете."

Написа го няколко месеца преди да заминат рече Рамез. Сякаш е предрекла пътуването им до Южна Африка.

Той непрестанно тъгувал за своето семейство, за мили-

136

1

те си дъщерички, които толкова много обичал. Тогава Вики била на седем годинки и била „много кротка, много разсъдлива, като възрастен човек", спомняше си Рамез и гласът му омекна при спомена за детето.

Тя не обича да те притеснява или да ти казва, че не си прав. Един ден, когато беше само на три годинки, отидохме на църква, но бяхме закъснели и сварихме хората да излизат. Не исках да я разочаровам, затова влязохме и седнахме в празната църква. Тя ме погледна право в очите и ми рече: „Тате, мисля, че днес за Исус е почивен ден!" Има много богато въображение.

Петгодишната Мая с червеникаво-русите си къдрици прилича най-много на своя баща „отрязала ми е главата", каза гордо Рамез и ми показа снимка от детството си. Мая била пряма, упорита здравенячка и отлично се справяла с момчетата от квартала.

Тя е много чувствителна, емоционална и обичлива. Когато отидох да ги видя, дъщеря ми Виктория седеше с часове в скута ми и ми разказваше всичко, което им се е случило, а Мая само ме гледаше втренчено сякаш очите й ми говореха.

Моника, която по онова време била на по-малко от три годинки, е „комбинация от другите две" умна, жива и амбициозна.

Ако попадне в компания на възрастни, ще се държи така, сякаш е на техните години каза ми Рамез. Ако иска нещо, заявява го на висок глас, за да е сигурна, че сте я чули сигурно, защото е най-малката. Щом го получи, веднага се укротява и сяда някъде доволна и щастлива. Имам чувството, че се намирам на бойно поле и ме обстрелват отвсякъде. Ако се предадеш на отчаянието, няма да помогнеш на никого.

Рамез планира своите битки на бялата маса във всекидневната, до късна нощ подрежда факти и идеи, които вкарва в компютъра. Счетоводител по професия, той е прецизен по природа. Напълнил е цял шкаф с данни и документи, които е събрал: многобройни правни статии и писмени декларации, две съдебни решения за присъждане на родителските права, съдебно решение на съда в Ню Джързи, което му дава родителските права, както и документ от Южна Африка: писмата от жена му, копия от неговите писма до нея, статии от вестниците за подобни случаи на деца, отвлечени от единия родител. Записвал си и случки от съвмес-

1 ... 55 56 57 58 59 60 61 62 63 ... 134
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)