От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0]

Колкото повече време минавало, толкова по-безсмислен ставал животът на Рамез.

Моето семейство беше моят живот. Живеех само за часовете след работа, които прекарвах с жена ми и дъще-

127

рите ми обясняваше той. Никога не съм излизал с приятели. Много жени са ми казвали, че мечтаят да имат съпрузи и бащи на децата си като мен. Никой от съседите ни не очакваше да се случи именно това.

При предишни продължителни раздели Рамез и децата били в непрекъсната връзка. Обаждал им се често и им изпращал приказките, които им разказвал, преди да заспят, записани на касета. Момичетата също записвали своите разговори на касетата, все едно баща им бил в стаята заедно с тях. Сега бил напълно изолиран. Мюриъл се държала ужасно, когато се обаждал по телефона. „Викаше и крещеше с глас, изпълнен с омраза. Изкрещява ми: „Страдай!", и ми затваря телефона." Когато му давали да разговаря с момичетата, Рамез чувал как Изабел им подсказва какво да му отговарят.

Казвам им: „Обичам те" или „Липсваш ми", а те отвръщат: „Аха!" или „И аз". Питам ги: „Страх ли те е да ми кажеш, че ме обичаш?", и те ми отвръщат: „Аха".

В началото Рамез получил от децата три-четири писма. После спрели да пишат. Не му пратили картичка дори за Коледа.

На 9 януари 1987 година Рамез получил временно родителските права върху децата си от щатския висш съд в Юниън каунти, Ню Джързи. Американският му адвокат се свързал с южноафриканския си колега в Питермарицбург, чийто адрес Рамез бил избрал произволно от списъка, предоставен му от консулството. Южноафриканският адвокат отговорил с телеграма и потвърдил, че съдебното решение за присъждането на временни родителски права ще бъде признато и наложено за изпълнение от Върховния съд на Южна Африка, при положение че всички необходими документи са надлежно заверени.

С документите в джоба Рамез си взел тримесечен отпуск от Пан Ам, отлетял за Южна Африка, отседнал в един хотел в Питермарицбург и се приготвил да се бори.

Той се разтревожил, когато научил, че от адвокатската фирма са възложили на един млад адвокат да се занимава с неговия случай „човек без какъвто и да е опит в международното право". Рамез подчертал, че желае с неговия случай да се занимае министерството на вътрешните работи, а не някой южноафрикански съд. Що се отнасяло до него, въпросът с родителските права бил вече решен и всички необходими документи издадени и ле-

128

галйзирани от съда в Ню Джързи. Оставало му да се въоръжи с търпение.

Адвокатът обаче казал на Рамез, че трябва да бъде подадена молба за разглеждане на случая от южноафрикански съд, което представлявало чиста формалност, за да се документира, като факт и да прецени защо Мюриъл отказва да се върне в Съединените щати. Две седмици по-късно адвокатът му казал, че трябва да изтеглят иска по делото, защото „тукашните съдилища ще бъдат винаги на страната на жената. Ако настояваме, ще ви вземат всичките пари и паспорта и ще трябва да платите и на адвоката на съпругата си."