От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0]

Според Рамез най-важното било да се върне делото за присъждане на родителските права в съда в Ню Джързи. Най-много се боял, че децата му ще р^ешат, че ги е изоставил.

Ще си кажат: „Баща ни живееше с нас, бяхме заедно ден и нощ, правеше всичко за нас, а сега изведнъж дори не ни се обажда." Когато пораснат, те няма да вярват на никого.

Ала Рамез е сигурен, че истината рано или късно ще излезе наяве. Той продължава да пише на семейството си два пъти в месеца и праща на дъщерите си подаръци за рождените им дни, въпреки че не му отговарят и не е сигурен дали получават писмата и колетите. Рамез непрестанно мисли за тях, представя си ги всеки път, когато погледне към основното училище отсреща, всеки път, когато по ули-

134

1

цата мине камионетката, от която продават сладолед: „Ние седим, а те си играят и в този момент виждам как голямата ми дъщеря наостря уши като кученце. „Сладолед! Ще ми купиш ли сладолед?" Чак тогава чувам камионетката, а те се втурват навън."

Последното писмо, което му е писала Мюриъл, от август 1990 г., е пълно с упреци за неизпратените издръжки и неявяването му на определените от съда свиждания с децата. В плика имало снимка на трите момичета на дванадесет, десет и осем години и Рамез се просълзил при мисълта, че те са пораснали толкова много, а гой не е бил до тях да им се порадва.

Пропускам най-важното нещо в живота си.

Сега в сладката усмивка на Виктория се чете предчувствие за настъпващото юношество. Мая гледа право в обектива, безстрашна и открита, както винаги. Моника, която отдавна вече не е малко бебе, поглежда изпод момчешкия си бретон с надежда.

Тази снимка си стои в плика на нея не й е отделено място сред множеството фотографии във всекидневната. Рамез пази миналото, като оставя всичко така, както е било, преди сърцето му да бъде разбито. В неговия дом децата му са все същите малки момиченца, запечатани на снимките в своите бебешки дрешки и с бебешките букли точно такива, каквито си ги спомня баща им. Той разказва смешни случки от детството им така, сякаш са се случили вчера или днес или може би ще се случат утре. Мисля си, че не смее да отиде при тях не защото не му е мъчно, а защото се страхува, че онова, което ще види, ще разруши спомените му.

Пет години след раздялата Рамез още тъгува за Мюриъл.Той не е правил никакви постъпки за развод.