![От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/7/7/ot-lyubov-km-dshcherya-mi-calibre-1-30-0-download.jpg)
От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0]
- Автор: Махмуди Бетти
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0]». Краткое содержание книги:
Според Натаниел Блох, адвоката от Претория, който му давал правни съвети, проблемът на Рамез се дължал ка липсата на международен закон, който да определи най-важния въпрос съдът в коя от страните има законното право да се произнесе по дело за отнемане или даване на родителски права на единия родител. И докато правителството на Южна Африка признава решенията, взети от съдилищата в други страни, включително и в Съединените щати, то отделните съдилища не са задължени да го правят. Блох добавил, че когато някой изяви желание да се установи за постоянно в Южна Африка, независимо от гражданството му, южноафриканският съд може да се произнесе по въпроса за родителските права дори когато искането е' постъпило извън страната. В случая със семейство Щейх статутът на Мюриъл на постоянно Пребиваваща също би могло да стане причина за намеса на южноафриканския съд. И накрая Блох отбелязал, че съдилищата в Южна Африка, както и в много други страни, са склонни да присъждат родителските права на майката.
Рамез се чувствал безпомощен и обезсърчен, но решил да рискува. В министерството на вътрешните работи му казали, че ще уважат официален иск от страна на американското правителство за връщането на децата. Рамез се обърнал с тази молба към Държавния департамент, но там започнали да увъртат. Без споразумение за правна помощ нямало основание за подобно действие.
Ходих в Йоханесбург, в Претория и в Дърбан никъде не ми се усмихна късметът въздъхна Рамез.
На девети март от консулството в Дърбан му се обадили, за да потвърдят, че „правителството на САЩ не възразява на завръщането в Съединените щати на Мая и Мони-
9. От любов към дъщеря ми
129
ка Щейх, американски поданички, и Виктория Щейх, постоянно живееща в САЩ". Вики била британска поданич-ка, защото била родена в Шотландия.
Но това не било достатъчно за министерството на вътрешните работи. Сега Претория постановила делото да се разгледа от южноафрикански съд, защото адвокатът на Рамез бил подал иск именно в ЮАР.
На 12 март 1987 година Върховният съд на Южна Африка дал родителските права на Мюриъл и постановил месечна издръжка на децата в размер от 450 ранда (около 220 щатски долара). Съдебното решение на съда в Ню Джързи било пренебрегнато. Въпреки че съдът определил ясно, че може да вижда периодично децата си, Рамез бил сломен.
До този момент контактите с дъщерите му били ограничавани и следени от семейството на Мюриъл „като в затвор" каза той. Когато за пръв път изминал прашния коларски път до къщата, и трите деца се хвърлили в прегръдките му и „останахме притиснати един към друг цели двадесет минути. Жена ми и родителите й стояха на вратата и ни наблюдаваха, но не помръднаха. Влязох в къщата, но те не ми говореха, седнахме в дневната с децата, а жена ми и родителите й отидоха в кухнята."
С разтреперан глас Рамез каза:
Тогава най-голямата ми дъщеря ме погледна и ме попита: „Искаш ли кафе?" Тя тръгна право към кухнята, наля чаша кафе и ми я донесе.
При второто посещение обаче Вики се държала настрана от баща си и не искала да седне до него. „Господи, само това не, помислил си Рамез. Сега пък са започнали да обработват дъщеря ми." След като излязло решението на южноафриканския съд, Мая и Моника приели възторжено идеята да прекарат съботата и неделята с баща си, но Вики била страшно въздържана. Казала му, че е уморена и никъде не й се ходи.
Обаче щом влязла в колата, Вики се отпуснала, сякаш играела ролята на. отегчена и безразлична, за да заблуди семейството на майка си. Когато стигнали мръсния път, започнала да го разпитва за приятелите си в Ню Джързи. По-малките.също се включили в разговора: имало толкова неща, които тук им липсвали ужасно много. Мая си спомнила за меда, който се продава в пластмасови бурканчета с форма на мечка. Моника се размечтала за американ-
130
ско фъстъчено масло. Виктория си искала любимата кукла, която останала в Щатите. Всички разпитвали в един глас Рамез за една съседка, на която казвали „баба" и заедно с която похапвали сладки и пеели-детски песнички.
Вече не можели да й казват „баба", съобщили те на Рамез.
Защо? попитал ги той.
Защото сега си имаме истинска баба обяснила Ви-ки и Рамез се изпълнил с ненавист към Изабел, която вече имала пълен контрол над децата.
На момичетата най-много им липсвали часовете, прекарвани с баща им. Същата вечер в хотелската стая любезният съдържател сложил още три легла съвсем безплатно. Когато си легнали, Рамез започнал да им разказва любимата приказка за приключенията на Ананси млада девойка, чийто изпълнен с приключения живот е населен с птички и мравки, които се превръщат в самолети и я отнасят на далечни места.