![От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/7/7/ot-lyubov-km-dshcherya-mi-calibre-1-30-0-download.jpg)
От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0]
- Автор: Махмуди Бетти
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0]». Краткое содержание книги:
137
тния им живот с Мюриъл, на които не е обръщал внимание навремето, но които се оказали с ужасяващи последици. Всичко е номерирано и тематично подредено по дати. Рамез не пада духом. Каза ми със своя ливански акцент:
Не мисля за проблема, а за решението му. Не съм отчаян, а изпълнен с надежда.
Рамез е твърдо решен да не се отказва от онова, с което се е заел. Сякаш целият му живот е една огромна гла-воблъсканица и бъдещето му зависи от разплитането й. Той отдава изключително голямо значение на всеки детайл, като всеки истински стратег.
Има моменти, в които Рамез се чувства обезкуражен.
Сякаш се боря съвсем сам да се измъкна от някакво блато въздъхна той. Имам нужда от подкрепата на по-голяма организация. Сам нямам никакви шансове то е като да си блъскаш главата в стената:
Най-тежко е нощем и през неделните дни време, посветено на семейството тогава Рамез започва да пуши навик, от който си е мислил, че се е отървал завинаги, преди да ги сполети нещастието.
Но той никога не унива задълго. Винаги има на разположение материали, към които да се върне или да допълни с нови данни трите дебели папки с документи. Сякаш всеки нов известен факт, всеки нов случай или техният анализ ще върне семейството му у дома. Той все още продължава да се бори, за да постигне своето, и продължава да мечтае за деня, в който ще се събере отново със семейството си.
Много ми е трудно каза Рамез, но знаех, че трябва да опиша ситуацията много подробно, независимо от болката, която изпитвам. Не трябва да го правя, когато скърбя това е нещо като терапия, но основното е, че искам да събера всички факти и да ги подредя. Трябва да бъда силен. Не бива да се предавам. Трябва да се боря, да се боря, да се боря.
Няма кой да се люлее на червено-бялата люлка в задния двор и тя бавно ръждясва там. Снимките на стената няма да остареят никога, но там някъде отвъд океана неговите деца ще растат и все повече ще се отдалечават от него. Един ден те ще бъдат твърде големи за люлки и сладолед и дори за онези приказки, в които на малките момичета никнат крила.
138
Рамез ми писа за пръв път през февруари 1991 година, след прочита на „Не без дъщеря ми". Той сравняваше случилото се с мен със собствените си преживявания и двамата бяхме подлъгани да заминем в семейна отпуска, съпрузите и на двама ни бяха променили поведението си много драстично. Това бе човек, напуснал собствената си родина, за да стане американски гражданин, а сега е сам-сами-чък и децата му живеят в трета страна-.
Виждала съм и други изоставени родители да реагират като Рамез на преживяната травма. Те така се отдават на собствената сичтеволя и на начините, по които могат да си върнат децата, че в крайна сметка губят представа за най-важната си цел: да продължават да поддържат връзка с децата си на всяка цена. Когато разговарям с тези родители, аз ги съветвам да се възползуват от правото си на посещение, да не спират да плащат издръжката на децата и да им пращат подаръци за рождените дни с една дума, да правят всичко възможно, за да поддържат връзка помежду им. За жалост не от тях зависи да си върнат децата обратно. Само свободното изразяване на чувствата им ще помогне на тях и техните деца да преживеят болката от раздялата.
ШЕСТА ГЛАВА
Случка на границата
Много изоставени родители решават, че е безнадеждно да търсят правата си в съда както в своята, така и в чуждата страна. Те си мислят, че нямат друг избор, освен да пренебрегнат правораздавателната система и да вземат нещата в свои ръце.
Разбирам тяхното отчаяние, тъй като бях принудена да постъпя по същия начин, когато избягах от Иран с Махтоб. През февруари 1988 г., дни след пътуването ми до Вашингтон, където научих ужасната новина, че Муди е напуснал Иран, ми се обади една много разстроена жена от Далас на име Кати Махоун.
Благодаря ви, много ви благодаря каза ми тя. Ако не бяхте вие, сега дъщеря ми нямаше да е тук при мен!
През 1976 година Кати се омъжила за Али Байан в мал-
139
ка католическа църква. Установили се в Далас и заживели в мир и любов. Кати работела в кантора за недвижими имоти, а Али в един ресторант. Когато отишли нагос-ти на роднините на Али в родния му град Жараш в Йордания, семейството му приело Кати така сърдечно, както и нейното било посрещнало Али.
След като Кати забременяла, Али посетил родината си още веднъж. Този път се върнал съвсем друг човек, с „променено поведение", каквото съм наблюдавала в много случаи. Обявил, че ще се местят в Йордания, но Кати отказала. Бракът им започнал да се руши. След "като се родила дъщеря им Лорин, се развели.