От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0]

140

I

какво ви се е случило, днес дъщеря ми нямаше да е с мен изхлипа в телефонната слушалка тя. Но трагедията на Кати не свършила дотук.

Сега седя заключена в един апартамент, а дъщеря ми се свива в ъгъла и пищи всеки път, когато някой позвъни на вратата: „Мамо, моля те не ги оставяй да ме вземат!" Аз крача напред-назад с пистолет в ръка. Какво да правя отсега нататък? Какъв ще бъде животът ни и какви изненади ще ни донесе?

Знаех как се чувства. И аз неведнъж бях крачила из къщата с пистолет в ръка и напразно се бях опитвала до преодолея обзелата ме паника.

Нямах задоволителен отговор за Кати. Докато светът не започне да уважава правата на децата, нито тя, нито дъщеря й, нито ние с Махтоб ще бъдем спокойни.

Кати похарчила всичките си спестявания около 200 000 долара за отвличането. Сега майка и дъщеря живеят под чужди имена и на неизвестен адрес. От няколко месеца Кати не ми се-е обаждала.

След като моята история стана известна благодарение на „20/20", ми се обади мъж, който твърдеше, че е коман-дос. Той прекара с нас един уикенд и ни разказа невероятната история на своя живот. Каза, че е работил за ЦРУ няколко години и съвсем не е горд с онова, което е вършил през това време.Да отвлича вече отвлечени деца от чужди страни за него беше нещо като изкупление на предишните му грехове. След като си тръгна, попитах Махтоб какво мисли за него.

Не ми се видя много як отвърна тя. Очевидно бе очаквала да види някой Рамбо.

На такива професионални командоси невинаги може да се разчита. Някои са честни хора, други са безскрупулни и дори опасни. През 1990 година срещнах една мароканка, която се омъжила за тунизиец в Белгия. Там отгледали двете си дъщери. И двамата изповядвали исляма. След като бащата отвлякъл двете деца в Тунис, майката наела човек, за да върне момичетата и му платила 800 000 белгийски франка. Мъжът, на когото се доверила, не свършил никаква работа. Тя се опитала да го открие и когато най-сетне го намерила, той я заплашил с пистолет. След случилото се, благодарна, че останала жива, макар и без пари, тя отново се заела да издири и върне децата си.

Като се има предвид нееднозначната реакция на наши-

141

те съдилища, ограничените възможности на международното право, както и високите цени и рискът при наемане на трети липа, много от пострадалите родители предпочитат да разчитат на себе си.

Понякога тези родители се превръщат в жертва на въображението си. Една от тях бе Гретхен германка, която току-що прочела „Не без дъщеря ми" и се опитала да се свърже с мен чрез лекуващия лекар на баща ми, Роджър Морис, чий го телефон намерила в телефонния указател. Тя се обадила в осем часа немско време, което значи, че събудила доктор Морис посред нощ.По-късно щяхме да разберем, че това е съвсем типично за импулсивната природа на Гретхен.

Обадих й се и Гретхен ми разказа своята вълнуваща история. Била на петнайсет години и учела френски в парижката Сорбона, когато се запознала с един тунизийски дипломат, няколко години по-възрастен от нея.