От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0]

В този момент се намесил брат й Гордън. Той поставил ръце върху раменете на Мюриъл и я изтикал към къщата.

Ще оставим съдът да реши това рекъл той на Рамез. Тя няма да дойде с теб.

През март Рамез провел още един четиричасов разговор с Мюриъл в нейната стая. Решил, че най-после е успял да я накара да каже, че ще се върне с него у дома. Изабел хвърляла убийствени погледи и затръшнала вратата зад гърба му, когато си тръгнал. На следващия ден Мюриъл отказала да говори с него.Сякаш всичко било напразно.

Като се прибрал у дома, Рамез направил всичко възможно решението на съда в Ню Джързи да бъде прието. Събрал препоръки: от една стара приятелка на Мюриъл в Англия, на която жена му била признала, че „майка й е с труден характер и непрекъснато се меси в семейния й живот"; от една приятелка от Бруклин, която свидетелствува-ла за нормалните отношения в семейство Щейх; от бивш техен наемодател в Ню Джързи, който си спомнял, че Вики винаги чакала Рамез на вратата, когато се връщал от работа, и че той водел семейството си на разходка в парка след вечеря.

И тримата свидетелствували, че Рамез е отличен съпруг и баща и че дъщерите му явно го обожават.

По това време Рамез се свързал с най-големия брат на Мюриъл Дейвид, който живеел отделно от родителите си в Ботсвана. Дейвид потвърдил, че Изабел се била

132

опитала да съсипе и собствения му брак и че имала невероятно влияние върху останалите членове на семейството.

Искрено ти съчувствувам казал Дейвид по телефона в разговор, който Рамез записал на касета, но докато Мюриъл е под влиянието на майка ми, нямаш никакъв шанс.

Междувременно двете правителства, представляващи страни в случая, станали още по-безразлични.

Щом не се отнася за техните деца, тези хора не дават за теб и пукнат грош оплакваше се Рамез. Той се страхувал, че в очите на бюрократите е още един нещастник, който има проблеми с тъща си.

Рамез отишъл за последен път в Южна Африка през август 1987 година с надеждата да поговори още веднъж с жена си и й повлияе. Канел я непрекъснато на вечеря и на разходки и пикници през уикендите с депата, но тя отказвала просто не можела да приеме поканите му. Рамез бил препъван на всяка крачка. Изпитвал гняв и безсилие, защото знаел, че стига да му бъде дадена такава възможност, може да върне жена си при себе си. Един ден се озовал сам в спалнята й и бил поразен от снимките, налепени по стените: всички били правени там, където Мюриъл се чувствала като у дома си, и на всяка от тях била жената, която я обградила с топлина и разбиране: майката на Рамез в Бейрут.

Рамез не се предавал, но месеците минавали, семейството му се намирало на десет хиляди километра от него и контактите ставали все по-редки. Въпреки че бил отправил молба лично, училищата, в които учели момичетата, пропуснали да му изпратят копие от годишните им резултати. През юни 1988 г. на Мая извадили сливиците. Рамез научил съвсем случайно за предстоящата операция, в деня преди детето да постъпи в болница, когато позвънил по телефона на Мюриъл и говорил с една нейна колежка. Той все повече се откъсвал от живота на дъщерите си и не можел да направи абсолютно нищо, за да промени това положение.