От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0]

Повечето „обратни" отвличания на вече отвлечени или заплашени от отвличане деца са много по-рисковани и опасни от историята на Гретхен. Това са отчаяни действия и са опасни както за родителя, така и за детето. Крейг Де-Мар споделя моето мнение.

През 1981 година Крейг ДеМар служел в армията на Съединените щати във Фулда, Западна Германия малък град с население от петдесет хиляди жители, разположен в речна долина, на петдесет мили източно от Франкфурт и двайсет мили от източногерманската граница. Работата на Крейг била да наблюдава трийсеткилограмови блокчета „сирене" пластични експлозиви, поставени под мостовете и главните пътища на Фулда, в случай че руснаците решат да нахлуят през близкия планински проход и завземат Западна Германия.

Когато бил в отпуск, деветнайсетгодишният войник нямал никакво интересно занимание и след като обиколил църквите, строени през XIII век, започнал да посещава клубовете в центъра на града. Срещу символичен членски внос тук самотният войник можел да пийне с приятели, да послуша някои стари рок-парчета и да се запознае с млади гер-манки. Много от тези познанства били съвсем краткотрайни, но не едно и две завършвали с женитба, а булките следвали своите избраници навсякъде, където ги прати армията, включително и в Щатите,

Шест месеца след пристигането си Крейг срещнал Вера Хофман в едно просторно, слабо осветено заведение за самотни посетители на име „Пресечката". Тя се отличавала рязко оТ останалите посетители ослепителна брюнетка,

143

която си падала по американски жаргон и по войниците, които го използуват. Крейг я поканил на танц, а тя се движела в ритъма на американската музика така, сякаш била родена танцьорка. Той я почерпил едно-две питиета. Бил очарован:

Реших, че това е жената, с която искам да бъда.

Разговарях с Крейг в трапезарията, свързана с всекидневната, пълна с всякакви вещи и много семейни снимки. Крейг беше строен млад мъж с дълга тъмнокестенява коса пуснал си я, след като се уволнил от армията. Очите му с цвят на лешник гледаха закачливо и открито, а усмивката му бе пряма и добра.

Военната служба никак не допаднала на Крейг. Когато се уволнил през 1983 година, казал на Вера, че ще се върне, за да я вземе.

Всички казват така отбеляза той и никой не им вярва, защото никой никога не се връща.

Крейг обаче не бил като другите. Работил два месеца, за да събере пари за билет до Франкфурт, и двамата млади били щастливи както преди. Прекарали по-голямата част от следващата година в пътуване на автостоп из Европа, без план и програма, точно както обичала Вера. „Хайде днес да прескочим до Испания", казвала тя и двамата потегляли начаса.