![Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/4/2/mihrimah-dshcheryata-na-nalozhnicata-velikolepniyat-vek-2-download.jpg)
Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]». Краткое содержание книги:
– Какво каза, търсиш някого ли?
– Да, една девойка. Нали продавате платове. Повечето от клиентите ви са жени. Допускам, че може би познавате жената, която търся.
Продавачът се намуси:
– Работим с жените, но кои са, какви са – не ги знаем. Купуват плата и си тръгват, не поглеждаме повече подире им.
Отново се обърна към клиентката. Забърбори някакви хвалби за плата, който тя разглеждаше. Възползвайки се от настъпилото за миг мълчание, непознатият промълви:
– Ако ви кажа нейното име и я опиша поне малко, може би ще се сетите?
Макар че продавачът го изгледа враждебно, той продължи, преди да е получил някакъв отговор:
– Млада госпожица. Косата й съвсем руса. Чак до талията. А очите й са сини. Сини като морето.
Клиентката мигновено загуби интерес към плата. Продавачът се ядоса. „Заради този ще изпусна тлъстата си клиентка“ – си каза наум, а на глас го попита:
– Дъщеря си ли търсиш, господине? – Тонът му издаваше и нетърпение, и раздразнение.
Той усети как лицето му на мига пламна в огън. Не знаеше какво да отговори.
– Неее... – успя да измрънка едва-едва.
– Ти така я описа! Така добре, както само един баща може да се изрази за дъщеря си или пък някой мъж за жена си. Каза, че била девойка, значи сигурно е дъщеря ти. Да не е изчезнала?
Успя да намери в себе си сила само да кимне отрицателно с глава. „Нека си изтълкува този жест както ще! Ех ти, стари зидарю, получи ли си заслуженото!“ – укори се наум. Но пак не се стърпя да каже:
– Казва се Дилруба!
Жената встрани се обърна и го погледна. Или така му се стори.
– Дилруба! – повтори отново той. – Въобще ли не сте срещнали насам девойка, която да отговаря на моето описание?
– Не съм я виждал! – отряза го продавачът.
И от страх да не се откаже от покупката на плата, веднага се присламчи към жената.
-Да не би да питам клиентите си как се казват, че да я познавам! - изсумтя.
Опита се да прояви състрадание, за да предразположи жената.
– Божа работа, баджъ. Явно дъщерята на този човек е пристанала на някой мъж. Само да знаете какво става, какво чуваме тези дни! Светът полудя! Няма срам, няма свян! Както се казва, това трябва да е апокалипсисът!
Без да каже нищо, жената остави плата на тезгяха и си тръгна, последвана от чернокожото момче.
– Е, доволен ли си от това, което направи, чичка? – Гласът на продавачи трепереше от гняв. – Изпъди ми клиентката. Върви си търси дъщерята другаде. Махай ми се от главата!
КОРПУСЪТ НА МОРСКИТЕ ПЕХОТИНЦИ
Истанбул
– В името на Аллах! Ставайте, победоносци!
Очите му проблеснаха в мрака. Беше свикнал с тази заповед. Как да не е, като я чуваше цели седем години, все една и съща.
Бавно извърна глава. Освен мъждукащата светлина от фенера в ръцете на застаналия при вратата дневален и отблясъците на вече изпепеляващите главни от огнището в дъното на помещението, навред тънеше пълен мрак. Още не се беше съмнало.
Последва втора заповед:
– Ставайте, победоносци! Време е за намаз!
В същия миг секна всякакво хърхорене и сумтене. В интерес на истината, всички се бяха събудили още при първата команда. Но използваха и секундите между първата и втората, за да прибавят още малко сън към недоспаното. Телата, налягали по наредените един до друг дюшеци върху дървените нарове на два етажа, се размърдаха. От горния етаж надолу провиснаха мъжки крака. Мъжете от долния ред започнаха да се измъкват, като се пазеха да не допират краката на горните. Примесиха се сънливи, раздразнени, сърдити реплики:
– По-полека бе! Внимавай, лъве! Ей, Чешмели, дръпни си крака!
Неговото легло беше на долния етаж. Там му беше по-добре. Мястото, където лежеше, беше по-тъмно, по-закътано. Протегна се, за да раздвижи свитите си между дюшека отдолу и одеялото отгоре крайници. Все още не се беше изкомандвал да става. По навик изчакваше третата заповед. Полежа си още малко, без да помръдне, с поглед, забит в дупката на дъската от нара точно над главата му – явно от някакъв чеп. Сутрин подир сутрин правеше все същото.
С очи в чепа, неподвижен, той изчакваше третата заповед.
По леглата се надигнаха припрени разговори. Не го интересуваха.
Съседът му отгоре отдавна беше станал. Горната половина на тялото му още стърчеше над наровете, затова не се виждаше. От мястото си той можеше да го проследи само от кръста надолу. Пъргаво си обу сините къси панталони. По движенията му позна, че си навлича елека Никак не можеше обаче да обуе на босо червената си обувка. Беше се извъртяла на една страна и той се опитваше пипнешком да я нахлузи на крака си. Наведе се от немай-къде. Срещнаха погледи. Като го видя да се излежава още, възкликна от учудване: