Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
Шустен политна назад с разбит нос и се стовари върху масата за зарове, като пръсна монети и коузи на всички страни. Шарумите се отдръпнаха встрани, уплашени не толкова за парите си, колкото от гнева на дама’тингата.
Асави пристъпи напред и продължи побоя. Шустен се опита да изпълзи надалеч, но силен ритник в бедрото го прати на пода. Следващият ритник беше в топките му и дори Керан потрепна при хленча, който се отрони от окървавените устни на Шустен.
Кръв и слюнка опръскаха робата на Асави и тя изръмжа, докато издърпваше извит нож от колана си.
– Не, дама’тинга! – извика Фахки, по-големият брат на Шустен, и се хвърли напред, като застана пред нея. – В името на Еверам, пожалете го!
Фахки стоеше невъоръжен, разперил ръце в смирена молитва. Внимаваше да не докосне дама’тингата, но Асави пристъпи плавно, като танцьорка, и плъзна крак на пътя му. Викът ѝ прозвуча доста убедително, когато той се спъна в нея, като събори и двамата на мръсния дървен под.
– Ти си наред, строеви – каза Абан, но Керан вече се движеше.
Той дръпна завесата, като внимаваше да не разкрие присъствието на Абан, и влетя в стаята.
– Какво означава това? – изрева Керан и гласът му отекна като гръмотевица в стаята с нисък таван.
Той сграбчи Фахки за яката на робата му и го издърпа встрани от дама’тингата.
Асави го изгледа с ненавист.
– Тези пияници от твоите хора ли са, строеви офицер? – попита троснато тя.
Керан се поклони ниско, като едновременно с това натисна главата на Фахки надолу и я удари в пода.
– Не, дама’тинга. Хранех се горе в гостилницата, когато чух суматохата долу.
Без да пуска Фахки, който се давеше и задушаваше под стегнатата яка, той протегна ръка към Асави.
Дама’тингата пое протегнатата ръка и той я издърпа на крака, след което се обърна и изгледа мрачно свилите се от страх край стената мъже.
– Да ги убия ли вместо теб?
На пръв поглед това звучеше абсурдно – самотен воин да заплашва да убие дузина мъже, но заплахата изглеждаше абсолютно сериозна. Червеният воал на строеви офицер не се печелеше лесно, а Керан бе добре известен на всички воини от племето каджи, жива легенда както в Алагай’шарак, така и на тренировъчната площадка.
Асави също погледна към мъжете. Накрая поклати глава.
– Вие там! – извика тя на уплашените воини. – Свалете черното на тези двамата!
– Не! – изкрещя Фахки, но мъжете, които само допреди миг бяха негови братя по копие, не обърнаха никакво внимание на виковете му.
Керан го блъсна напред и един от воините го улови, приклещи го с копието си под брадичката, като задуши съпротивата му, докато половината от останалите нетърпеливо започнаха да разкъсват шарумската му роба. Другите шестима воини сграбчиха Шустен и бързо съблякоха дрехите му.
Колко бързо се изпарява прословутата лоялост на шарумите, когато бъде подложена на тест, размишляваше Абан. Бяха готови на всичко, за да си върнат благоразположението на дама’тингата.
– Вече сте кхафити – каза Асави на голите мъже. Погледна към сбръчкалото се мъжество на Фахки и изсумтя. – Може би сте били такива от самото начало. Върнете се при бащите си, покрити със срам.
Един от воините коленичи пред нея, опря дланите си на пода и го докосна с чело, изразявайки абсолютна смиреност.
– Те са братя, дама’тинга – каза той. – Баща им е кхафит.
– Напълно подобаващо – каза Асави. – Фурмата не пада далеч от дървото. – Тя се обърна и изгледа останалите воини. – Що се отнася до останалите, ще отидете в Шарик Хора, за да се покаете. Няма да приемате храна и вода в продължение на три дни и ако разбера, че дори сте докоснали чаша коузи или зарове, ще споделите тяхната съдба.
Воините зяпнаха, но Асави силно плесна с ръце и ги накара да подскочат.
– Веднага!
На косъм да се изпуснат в бидотата си, воините бързо се изнизаха от стаята, като не спираха да се кланят и да повтарят: „Благодаря, дама’тинга“. Наблъскаха се в групичка пред тясното стълбище и се изстреляха нагоре по него толкова бързо, колкото им позволяваха обутите им в сандали крака.
Асави хвърли един последен отвратен поглед към голите мъже.
– Строеви офицер, изхвърлете от тук тези жалки същества, които наричат себе си мъже.
Керан се поклони.
– Да, дама’тинга.
Когато свалиха качулките от главите им, Фахки и Шустен примигнаха под мъждивата светлина. Намираха се в подземно помещение и бяха привързани към два стола. И двамата бяха „омекнали“, както се изрази Керан, подпухнали и покрити с червенеещи отоци, които все още не бяха започнали да посиняват. Ръката на Шустен беше поставена в шина, а носът му беше разбит. И двамата носеха раздърпани ризи и панталони в кхафитско кафяво.