Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
На следващия ден Фахки избра най-дребния и най-слабоват на вид кха’шарум. Кльощав и с очила, мъжът не изглеждаше достоен противник на младежа, който бе висок и едър като баща си.
Всички от клана Хаман бяха сбрани, за да гледат. Абан беше запълнил вътрешния кръг около бойците с жени, сестрите на Фахки, братовчедките му, лелите и останалите си съпруги. Кха’шарумите и чи’шарумите гледаха нетърпеливо, както и всички работници, на които Абан беше дал почивка, само и само за да унизи допълнително момчето.
Фахки кръжеше предпазливо, като въртеше копието по впечатляващ – и безсмислен – начин. Очилатият кха’шарум го наблюдаваше хладнокръвно, без да си прави труда да обикаля. Той беше от племето шарач и вместо копие носеше капан за алагаи. Дългият кух прът завършваше с плетена примка, която воинът затягаше чрез ръчка на дръжката.
Един продавач си проправяше път през тълпата и продаваше захаросани ядки.
Най-после напрежението на Фахки достигна връхната си точка и той нападна с копието си. Воинът го отби встрани и миг по-късно нахлузи примката си върху шията на Фахки, замахна с пръта настрани и използва инерцията на младежа срещу самия него. На Фахки му се наложи да се хвърли напред и да направи предно салто просто за да се спаси от счупване на врата.
Едно завъртане на пръта и Фахки се озова по корем. Абан кимна на дъщеря си Сиелвах и момичето пристъпи напред, понесло къс кожен камшик.
– Извини ме, братко – каза тя и дръпна бързо панталона и бидото на Фахки надолу.
Младежът започна да се мята, но кха’шарумът затегна примката и го усмири.
Абан погледна към Шустен, който стоеше до него. Синът му бе забил поглед в земята, неспособен да гледа унижението на брат си, но потрепваше при всеки удар на камшика и плачеше.
– Вярвам, сине мой, че си научи урока – каза Абан.
– Да, татко – отвърна Шустен.
Кхафитът кимна.
– Добре. Надявам се брат ти да е също толкова мъдър. Ако се окажете достойни, Керан ще обучи и двама ви добре, за да се издигнете до кха’шаруми.
Воинът шарач отведе привързания към върха на пръта му Фахки при Абан. Лицето на младежа пламтеше от срам под набраздената от сълзи мръсотия. Абан кимна на воина, който освободи Фахки и застана мирно.
– Това е Лифан – каза Абан, сочейки шарача. – Той ще бъде твоят учител.
Шустен го погледна.
– Ти каза, че строеви офицер Керан...
– Ще ви учи да се биете, да – рече Абан. – Ако се окажете достойни. Лифан ще ви учи на четене, писане и математика. Уроци, които започна майка ви и които зарязахте, след като ви призоваха на Хану Паш. Ще изпълнявате всяка негова команда. Когато се научите да четете, без да мърдате устни, и да смятате, без да използвате пръстите си, ще обсъдим дали да ви позволим да носите копието отново.
Глава 7. Повече кураж, отколкото акъл
333 СЗ есен
Джардир се втренчи в пар’чина, търсейки признаци за измама – или лудост – в аурата му. Но пар’чинът беше спокоен, съсредоточен и много сериозен.
Джардир отвори уста, но бързо я затвори. Пар’чинът се засмя.
– Ако това е някаква шега, пар’чине, тя ще сложи край на търпението ми…
Синът на Джеф спокойно му махна с ръка. След това, като признак на доверие, той отстъпи назад, докато гърбът му не опря в прозореца, после се плъзна надолу и седна на пода сред отломките от счупения стол.
– Никаква шега не е. Знам, че има доста неща, върху които да помислиш. Въпросите напират, а? Обмисли ги добре и щом си готов, питай.
Джардир се изпълни с неувереност. Напрежението от битката отслабваше, но мускулите му бяха готови за действие, в очакване пар’чинът да се нахвърли върху него в момента, в който свали гарда си.
Ала в сърцето си не вярваше, че ще стане така. Пар’чинът можеше да е много неща, но не беше лъжец. Отпуснатата му фигура напомни на Джардир за безбройните часове, които бяха прекарали в разговори, обсъждайки всичко под слънцето, докато се опитваха да разберат езика и културата на другия. Спокойното поведение на пар’чина винаги бе карало Джардир да се отпуска така, както никога не бе правил сред собствения си народ.
Той погледна към леглото, но то беше разбито на парчета също като стола. Вместо това красиянецът отстъпи назад към отсрещния прозорец и се отпусна на пода точно срещу пар’чина. Остана нащрек, но пар’чинът беше прав. Нямаше да спечелят нищо в двубоя помежду си, докато не дойде зората, за да изравни шансовете им.