Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
Комплексът беше здраво укрепен, но Абан се бе постарал поне на външен вид да не привлича погледите на другите. Архитектурата му не беше нищо особено, нямаше градини или фонтани. Въздухът беше наситен с пушека от ковачниците и звънтенето на чуковете. Навсякъде се трудеха мъже и не се виждаше нито един незает човек.
Абан вдъхна дълбоко мръсния въздух и се усмихна. Миришеше на производство. На власт. Мирис, който бе по-сладък от аромата на който и да е парфюм.
Когато Безухия свали Абан на земята, до него дотича едно момче и се поклони дълбоко.
– Майстор Акас ме прати да ви съобщя, че мострите са готови.
Абан кимна и подхвърли на момчето една дребна монета. Нищо работа, но очите на малкия грейнаха.
– За бързите ти нозе. Кажи на майстор Акас, че след малко ще дойдем при него.
Акас управляваше ковачниците на Абан, една от най-важните дейности в целия комплекс. Той беше братовчед на Абан чрез брака си и получаваше повече, отколкото повечето дамати. Един от най-добрите кха’шаруми телохранители на Абан се грижеше за сигурността му, като същевременно следеше за всякакви признаци, които можеха да намекват за предателство.
– А, господарю, строеви офицер, добре дошли!
Акас беше около петдесетте, мускулите изпъкваха на голите му ръце, както при всички, които работеха в ковачници. Въпреки възрастта и пълнотата си, той се движеше с нервната възбуда на много по-млад мъж. Кхафит, също като Абан, той нямаше брада, но бузите му бяха обрасли с къса, груба четина. Вонеше на пот и сяра.
– Как върви производството? – попита Абан.
– Оръжията и броните за Копията на Избавителя са по план – каза Акас, като махна с ръка към платформите, отрупани с остриета за копия, щитове и пластини за брони. – Защитено стъкло, неразрушимо, доколкото можем да определим.
Абан кимна.
– А за моята Стотица?
Той използваше термина за стоте кха’шаруми, които му беше дал Ахман, но всъщност те бяха сто и двайсетима, допълнени от още близо хиляда чи’шаруми. Абан искаше всичките да ги екипира с най-доброто снаряжение, което може да се купи с пари.
Акас се почеса по четината.
– Имаше малко... забавяне.
Керан намръщено скръсти ръце, без дори да се налага Абан да му дава знак. Акас изобщо не беше глупак и веднага разбра смисъла на жеста. Той вдигна успокояващо ръце.
– Но имаме напредък! Елате да видите.
Той изтича до няколко платформи, отрупани с проблясващи като огледала щитове и остриета за копия. Избра едно от тях и го отнесе до ниската тежка наковалня.
– Защитено стъкло – каза Акас, като им показа острието, – посребрено, както пожелахте, за да се скрие същинската му природа от очите на случайни наблюдатели.
Абан кимна нетърпеливо. Не научаваше нищо ново.
– Защо тогава има забавяне?
– Посребряването размеква стъклото – каза Акас. – Наблюдавайте.
Той постави острието върху наковалнята и го пристегна с менгеме, за да не мърда. После взе един тежък чук с дълга три фута дръжка. Майсторът ковач замахна с отработена лекота, оставяйки тежестта и инерцията да свършат по-голямата част от работата, без да натоварва огромните си мускули. Чукът се стовари с трясък, който отекна в ковачниците, но Акас не се спря, а впрегна цялата си сила, за да нанесе още два удара.
– Истинска загуба е, че този мъж е станал кхафит – каза Керан. – Щях да го превърна във велик воин.
Абан кимна.
– Който нямаше да има нито броня, нито оръжия, които да размахва. В сказанията може и да се говори, че в ковачниците работят сакати, но това е работа за силни хора, която е доста ценена.
След третия удар Акас освободи острието и им го подаде за проверка. Абан и Керан го поднесоха под светлината и започнаха да го оглеждат.
– Ето – каза Керан, сочейки с пръст.
– Виждам го – отвърна Абан, докато се взираше в мъничката люспица в стъклото.
– Още десет такива удара и ще се образува пукнатина – каза Акас. – Дузина, и ще се счупи.
– И все пак е по-силно от обикновената стомана – рече Керан. – Всеки воин ще се радва да има такова оръжие.
– Може би – каза Абан, – но воините в моята Стотица не са какви да е. Те имат най-великия жив строеви офицер, най-богатия покровител и трябва да притежават съответното снаряжение.
Керан изсумтя.
– Няма да споря, макар че огледалният щит наистина има някои предимства пред чистото стъкло. Използвахме огледала, за да подкарваме вкупом алагаите в Лабиринта. Те лесно се заблуждават от собствените си отражения.
– Поне това е нещо – каза Абан, като погледна към Акас. – Но ти спомена за напредък?