Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
– За мен ще е огромна чест да се погрижа за това, дамаджа.
– Ще поискам от андраха да отдели щедра сума от съкровищницата за организирането на пиршествата – каза Иневера, знаейки, че Ашан ще бъде също толкова доволен, че се е отървал от жената. Щеше да се съгласи на всичко и да го сметне за изгодна сделка. – Ще имаш нужда и от помощ, разбира се. Цветари и готвачи, писари, които да подготвят поканите...
„Хора, които могат да четат и да смятат“, помисли си презрително тя, защото Кадживах, разбира се, не можеше да прави нито едното, нито другото, дори след двайсетте си години в двореца.
– За мен ще бъде чест да помогна на Светата майка – каза Мелан.
– Аз също ще ти помагам, когато се поосвободя от задълженията си – каза Асъм, като погледна многозначително към Иневера.
Тя не се и съмняваше, че някой ден той ще поиска да му върне дълга, но щеше с радост да се разплати. Тази услуга беше безценна.
– Решено е, значи – каза тя и кимна на Кадживах. – Цяла Красия е в дълг към теб, Света майко.
Глава 6. Мъжът е нищо
333 СЗ есен
Абан слизаше по стъпалата на двореца, като се облягаше тежко върху патерицата си и стискаше зъби всеки път когато болка пронизваше повредения му крак. В двора на Избавителя се остреха ножове, но понякога той имаше чувството, че тези стълби бяха най-голямото предизвикателство, пред което трябваше да се изправя всеки ден. Бе готов да понесе почти всичко заради печалбата, но така и не се беше научил да търпи болка заради самата болка.
Не за пръв път съжали за упорития си отказ да позволи на дамаджата да го изцели. Постъпи мъдро, като ѝ напомни, че не може да го подкупи с удобства – особено такива, които лесно можеше да му отнеме отново – но мисълта за безболезнено преодоляване на стълбите беше нещо, заради което си заслужаваше да убие. И въпреки това имаше нещо друго, за което копнееше далеч по-силно, и то скоро щеше да е негово.
До него вървеше строевият офицер Керан, който се справяше много по-добре със стълбите. Левият му крак, отрязан до коляното, беше заменен от извито парче стоманена намотка. Металът се огъваше леко при всяка стъпка, но с лекота издържаше тежестта на едрия мъж. Керан почти бе успял да си възвърне бойните умения отпреди нараняването и продължаваше да се усъвършенства.
Кха’шарумите на Абан нямаха достъп до двореца, но строевият офицер някога бе обучавал самия Избавител и честта му беше безгранична. Макар да работеше за Абан, той беше добре дошъл навсякъде, дори в двореца. Полезно нещо за телохранител. Сега вече никой не си позволяваше да тормози Абан.
Безухия ги чакаше в подножието на стълбището, отворил вратата на каретата на Абан. На капрата на кочияша имаше двама кха’шаруми с копия, а други двама, въоръжени със северняшки лъкове, седяха на високата седалка в задната част на каретата. Керан скочи с лекота в каретата и взе патерицата на Абан, а глухият великан повдигна кхафита и го вкара вътре с лекотата на мъж, който вдига дете, за да му спести изкачването на омразните стъпала.
Твърде грамаден, за да се чувства удобно вътре, Безухия затвори вратата и скочи на първото стъпало, като се хвана за дръжката на вратата, за да се вози отвън. Потропа с длан по стената на каретата и кочияшът опъна поводите.
– Дамаджите приеха ли Ашан за андрах? – попита Керан.
Абан сви рамене.
– Със своята демонстрация на сила, дамаджата и без това не им даде право на избор. Ашан е нейна марионетка, а никой не е чак толкова глупав, че да се осмели да ѝ се противопостави.
Керан кимна. Познаваше добре дамаджата.
– На шарумите не им харесва. Те смятат, че шарум ка е трябвало да заеме мястото на баща си. Страхуват се, че след като на трона седне дама, той ще извърне погледа си от Алагай’шарак.
– И каква ужасна трагедия ще бъде това – каза Абан.
Керан не се засмя, а го изгледа студено.
– Ако Джаян ги призове, Копията ще се стекат при него. Изобщо няма да му е трудно да набие на колове главите на Ашан и дамаджите и да обсеби трона.
Абан кимна.
– А на дамаджата ще ѝ бъде още по-лесно да го превърне в прах. Губим си времето, строеви офицер, като обсъждаме промени, които по никакъв начин не зависят от нас. Имаме си други задължения.
Те пристигнаха в къщата на Абан, оградена от висока, масивна стена, по която патрулираха въоръжени кха’шаруми. По сигнал на кочияша портите се отвориха и разкриха ниските квадратни сгради в двора.