Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
– Блудните ми синове се завърнаха – каза Абан. – Макар и не толкова горди, както последния път, когато ви видях.
Момчетата го погледнаха, присвили очи, докато привикнат със светлината. Керан стоеше със скръстени ръце на крачка зад Абан и когато Фахки го видя, очите му се разшириха. Абан видя как в тях се появи разбиране.
„Може пък да не са пълни глупаци“, помисли си доволен той. Достатъчно зле беше, че синовете му са воини. Ако се окажеха и глупаци, щеше да е по-добре да ги убие и да приключи с това. Имаше и други синове, макар и не от Шамавах, единствената съпруга, която означаваше нещо за него. Заради нея трябваше да се опита да привлече тези двамата обратно в дома им.
– Защо са вързани? – попита Абан. – Едва ли точно моите синове ще представляват заплаха за мен. Няма нужда да бъдат подлагани на такъв срам.
Керан изсумтя, наведе се напред, като извади един нож, и преряза въжетата им. Момчетата с пъшкане започнаха да масажират глезените и китките си, за да възстановят кръвообращението си. Шустен изглеждаше слаб и смирен, но в очите на Фахки проблесна неподчинение.
– Абан. – Той изплю на пода розовееща смесица от кръв и слюнка. После погледна към брат си. – Баща ни завижда, че се доказахме като по-добри и се издигнахме над него. Намерил е начин да подкупи дама’тинга, която да ни прати обратно в неговия свят на търговия и кхафити.
– Сега и вие сте кхафити – напомни им Абан.
– Ти ни отне черното с измама – изръмжа Фахки. – Ние все още сме шаруми в очите на Еверам, по-добри от всякаква кхафитска сган в Дара на Еверам.
Абан притисна длан към гърдите си.
– Аз съм ви отнел черното? Аз ли пъхнах чашите с коузи и заровете в ръцете ви? Аз ли съдрах робите от гърбовете ви? Вашите братя го направиха с удоволствие, за да си спасят задниците. Изгубихте положение заради собствената си глупост. Предупредих ви, че това може да се случи, ако продължите със заровете и пиенето. Черното не ви поставя над закона на Еверам.
Фахки завъртя очи.
– Че откога законът на Еверам те интересува, татко? Половината от състоянието ти е спечелено от коузи.
Абан се подсмихна.
– Не го отричам, но съм достатъчно умен, за да не проигравам печалбата си на зарове или да пия на публични места.
Той отиде с накуцване до третия стол в стаята, отпусна се в него и се взря в момчетата над гърбицата на патерицата си.
– А що се отнася до това, дали сте по-добри от кхафитите, скоро ще го проверим. Сега ще получите храна и ще бъдете оставени да се наспите. Утре сутринта ще получите копие и щит и ще се изправите срещу някой от моите кха’шаруми. Който и да е. Можете да си го изберете.
Фахки изсумтя.
– Ще го убия за по-малко време, отколкото ти беше необходимо да довлечеш дебелия си сакат труп до другия край на стаята, старче.
Керан издаде лаещ смях.
– Ако издържиш и пет минути, ще ти дам собствената си роба и доброто си име.
Думите му изтриха самодоволната усмивка от лицето на Фахки.
– Защо служиш на този кхафит, строеви офицер? Ти си обучавал самия Избавител. Петниш доброто си име всеки път когато изпълняваш заповед, дадена ти от по-нисш. Какво получи, за да продадеш честта си на един свинеядец?
Керан отиде до Фахки и се наведе ниско над него, сякаш за да му прошепне отговора. Глупакът Фахки се наведе напред, за да чуе по-добре.
Ударът на Керан го събори от стола на пода. Фахки се закашля и изплю кръв и парчета счупен зъб.
– Баща ти може да ти позволява да му говориш без капчица уважение... – каза Керан.
– Засега – намеси се Абан.
– Засега – съгласи се Керан. – Но както сам каза, аз съм строеви офицер на шарумите. Обучил съм безброй воини и всичките им умения са мои. Показал съм слънцето на милиони алагаи и не ти дължа никакви обяснения. За всяка обида по мой адрес, която изречеш, ще ти чупя по една кост.
Фахки го изгледа с омраза и Керан се усмихна.
– Да. Нападни ме. Виждам го в очите ти. Ела да ти видя куража. Абан има двама синове. Може би няма да усети липсата на единия.
– Честно казано, и двамата няма да ми липсват, ако проявят глупостта да те нападнат, офицер – каза Абан.
Фахки си пое дълбоко въздух, напрегна мускули, но остана да лежи на земята.
Абан кимна.
– Първата проява на мъдрост. Може би за теб все още има някаква надежда.