Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
Керан се изплю на земята.
– Това място е същото като Лабиринта, който използваме, за да вкараме алагаите в капан.
– Така си е – засмя се Абан. – Пазарът е създаден, за да вкарва в капан кесиите с пари, а не демоните, но идеята е почти същата. Купувачите лесно намират пътя насам, но излизането е доста трудно. Улиците криволичат или свършват внезапно, а армиите от търговци са готови да връхлетят лековерните.
– В Лабиринта лесно можеш да разпознаеш врага си – каза Керан. – Мъжете са братя в нощта, а алагаите не ни предлагат дарове и лъжи. – Той се огледа предпазливо, като плъзна ръка към кесията си, сякаш искаше да се убеди, че все още е на мястото си. – Тук всеки ти е враг.
– Не и когато си с мен – каза Абан. – Тук аз съм едновременно андрах и шарум ка. Дори сега всички забелязват, че се движиш с мен. Ако се върнеш утре сам, всички ще се избият да спечелят благоволението ти с надеждата, че може да споменеш някоя добра дума за тях пред мен.
Керан отново се изплю.
– Имам си съпруги, които обикалят пазара вместо мен. Да си свършваме работата и да се махаме от тук.
– Скоро – отвърна Абан. – Знаеш какво се очаква от теб, нали?
Керан изсумтя.
– Пречупвам момчета и изграждам мъже от отломките им още отпреди да се родиш, кхафите. Остави на мен.
– И без лекции за свещеното черно? – попита Абан.
Керан сви рамене.
– Видях момчетата. Разпуснати са. Слаби. Джурим и Шанджат са ги разглезили, за да ги обърнат срещу теб, и ще е нужна твърда ръка, за да ги вкара в правия път. Трябва отново да започнат да се чувстват като ний’шаруми.
Абан кимна.
– Ако направиш това, строеви офицер, наградата ще надмине и най-големите ти очаквания.
Керан махна отвратено с ръка.
– Пфу. Ти ми върна шарак, сине на Чабин. Това е най-малкото, с което мога да ти се отплатя. Мъжът е нищо без уважението на синовете си.
– Ето това е мястото – каза Абан и посочи една гостилница.
Предната веранда беше запълнена с ниски маси, на които клиенти се хранеха, пушеха и пиеха горчиво красиянско кафе. Жени сновяха напред-назад, изнасяха пълни чаши и купи отвътре и се връщаха с празни съдини и подрънкващи кесии, пълни с драки.
Абан сви в уличката и почука с патерицата си по страничния вход. Вратата отвори облечено в жълто-кафяви дрехи момче; то ловко улови монетата, която му подхвърли Абан, и ги поведе надолу по задното стълбище.
Потракваха зарове и мъжки гласове подвикваха залози, стелеше се сладък дим от лули. Двамата спряха зад една завеса и погледнаха към групата шаруми, които пиеха коузи на маса за зарове, отрупана с купчини монети.
– Дама’тингата трябваше… аха! – възкликна Абан, щом зърна Асави да слиза по главното стълбище.
Бялата ѝ роба изпъкваше в сумрака на мазето, но мъжете, съсредоточени върху защитите, гравирани върху заровете, не я забелязаха, докато не застана до тях.
– Какво е това? – извика Асави и шарумите скочиха едновременно.
Единият от тях – синът на Абан Шустен – се завъртя към нея, като разля чашата си. Дама’тингата се престори, че отстъпва назад, но умело отмахна ръкава си, улавяйки капките.
Възцари се напрегната тишина, докато Асави оглеждаше ръкава си; воините не се осмеляваха дори да дишат.
Асави докосна мокрото петно и поднесе пръсти към носа си.
– Това да не е... коузи?
Тя изпищя последната дума и мъжете едва не се изпуснаха в бидотата си. Дори Абан се изпълни с ужас, макар самият той да беше уредил посещението. Сцената му напомни една друга, отпреди трийсет години, когато баща му Чабин случайно разля мастило върху робата на един дама и беше убит на място. Споменът го накара да преглътне тежко. Може би синовете му наистина трябваше да получат подобен урок.
– Простете ми, дама’тинга! – изкрещя Шустен, грабна един парцал със съмнителна чистота, пресегна се към ръкава ѝ и се опита неуспешно да попие петното. – Аз ще почистя...
– Как смееш?! – изкрещя Асави, като издърпа ръкава си от ръката му.
Хвана го за китката, издърпа ръката му нагоре и заби дланта си в обратната страна на лакътя му. Ръката му се счупи със звучен трясък точно както бе изхрущял вратът на Чабин.
Шустен изпищя, но звукът секна, когато дама’тингата нанесе нов удар, този път в гърлото му.
– Ще го почистиш с кръвта си, глупако!
Тя се наведе напред, изви десния крак над главата си и го изрита в лицето.
– Красота – прошепна Керан, докато наблюдаваше изкуството ѝ.
Абан го погледна. Никога нямаше да разбере воините.