Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
– Вдигни очи, сине на Джеф – каза Джардир. – Никога не съм срещал мъж, който да се бие по-яростно срещу алагаите от теб. Щом ти не си успял да ги спреш, значи, не може да бъдат спрени.
Благодарност обагри аурата на пар’чина и той повдигна брадичката си.
– Не беше чак толкова зле. Докато надничаха в мислите ми, аз успях да зърна техните. Те смятат да се върнат в Изгубения град и да извършат онова, което не са успели да направят пясъчните бури през последните три хиляди години. Не знам дали е от страх, че градът може би все още крие някакви тайни, или просто искат да направят мръсно на древните си врагове, но смятат да изровят саркофазите и да сринат с основи града.
– Трябва да ги спрем на всяка цена – каза Джардир. – Няма да позволя да поругаят предците ми.
– Стига глупости – отсече Арлен. – Да зарежеш всички стратегически преимущества заради няколко прашни трупа?
– Това са героите от Първата война, безверни чине – сопна му се Джардир. – Те носят честта на човешкия род. Няма да позволя да бъдат омърсени от алагаите.
Пар’чинът се изплю на пода.
– Самият Каджи би ти наредил да ги изоставиш.
Джардир се изсмя.
– О, да не би сега да твърдиш, че говориш от името на Каджи?
– Чел съм трактата му за войната, Ахман – отвърна пар’чинът. – „Нищо не е по-ценно от победата.“ Думи на Каджи, не мои.
Джардир сви юмруци.
– Използваш Светото писание, когато ти отърва, сине на Джеф, и го отхвърляш като някаква фантазия, когато не ти върши работа. – Короната му започна да сияе яростно. – Освен това Каджи е заповядал да почитаме костите на онези, които са се разделили в живота си в Алагай’шарак, и да не позволяваме никому да ги поругава.
Пар’чинът скръсти ръце и защитите в кожата му засияха в отговор на Короната.
– Кажи ми, че греша. Кажи ми, че ще се откажеш от единствената ни възможност да пренесем войната на демонска територия само за да запазиш честта на няколко празни обвивки, чиито души отдавна са поели по самотния път.
„Изглежда, нравите ни са такива, че по природа си противоречат, пар’чине – беше казал веднъж Джардир. – Затова ще трябва да потискаме подтика си да се обиждаме, ако искаме да продължим да се учим един от друг.“
Аурата на сина на Джеф не разкриваше нищо. Той вярваше, че е прав, но нямаше желание да се бие заради убежденията си.
– Не мога да кажа, че грешиш – призна Джардир, – но си пълен глупак, ако смяташ, че ще стоя и ще гледам как някакъв си демон поругава костите на Каджи.
Пар’чинът кимна.
– Не те и карам да го правиш. Просто те моля, ако се стигне дотам, да гледаш как го правят с Исак. Маджи. Мендинг. Дори Джардир, ако го намерят.
– Няма – отвърна с облекчение Джардир. – Светият ми предтеча е погребан в Пустинното копие. Можем да преместим и тялото на Каджи там.
И въпреки това мисълта, че ще позволят на алагаите да осквернят телата на великите водачи на Евджаха, го ужасяваше. Дори от това да зависеше съдбата на цялата Ала, той не знаеше дали ще може просто да гледа, без да направи нищо, за да ги спре.
– И какво предимство ще спечелим от тази... жертва? – попита горчиво Джардир.
– Няма да преместваме Каджи – отвърна синът на Джеф. – Първият Шар’Дама Ка отново ще служи на народа си, като примамка в капана, който ще заложим в гробницата му. Анокх Слънце е огромен. Не можем да предвидим къде точно мисловните демони ще нанесат удара си, с изключение на една крипта, която те ясно видяха в спомените ми. Отиват точно в нея, Ахман. Отиват с всичките си сили. И ние ще ги чакаме там, увити в невидими пелерини. Когато влязат в гробницата, ще заловим един, ще убием колкото се може повече, като се възползваме от предимството на изненадата, и ще избягаме.
Джардир скръсти ръце и го изгледа скептично.
– И как точно ще постигнем това?
– Ще използваме Короната – отвърна пар’чинът.
Джардир повдигна едната си вежда.
– Защитното поле на Короната на Каджи може да отблъсне всеки демон, дори цяла армия от демони, на разстояние от половин миля – каза пар’чинът.
– Наясно съм с това – отвърна Джардир. – Все пак Короната е моя.
Пар’чинът се усмихна.
– А наясно ли си, че можеш да издигнеш поле от разстояние. Като огромен мехур, който да държи демоните навън, или както в Лабиринта...