Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
Устните на Акас се разтеглиха в широка заговорническа усмивка.
– Позволих си волността да направя един комплект от новата сплав.
Новата сплав беше електрум, рядко срещана смесица от сребро и злато, която беше в ограничени количества и невъобразимо ценна. Избавителят вече беше конфискувал цялото известно количество и го беше предал на дамаджата. Абан си беше осигурил свой собствен източник и беше разпратил агенти в търсене на нов, но ако дамаджата го хванеше, че укрива свещения метал, щеше скъпо да плати.
– И? – попита Абан.
Акас извади изпод едно наметало острие за копие и щит. Те сияеха ярко като полирани огледала.
– Здрави са поне като защитеното стъкло. Нито едното, нито другото могат да се разтопят или счупят. Но новата сплав има... други свойства.
Устните на Абан потрепнаха в усмивка.
– Продължавай.
– Когато заредихме снаряжението, воините направиха някои поразителни открития – каза Акас. – Щитът не само блокира ударите на алагаите. Той ги поглъща. Воинът е ударен с всичка сила от опашката на каменен демон, но не помръдва и на сантиметър от мястото си.
Думите му накараха Керан рязко да извърне главата си към него.
– Зареди ли се, щитът не може да бъде доближен от алагай на разстояние от едно копие. Воинът трябва да го отмества настрани, за да нападне.
– Това е както силна страна, така и слабост – каза Керан, – щом човек трябва да се откаже от защитата си, за да нанесе удар.
– Може би – отвърна Акас, – но затова пък какъв удар! Копието пробива обвивката на каменния демон с такава лекота, сякаш влиза във вода. Наблюдавайте.
Той отнесе върха на копието при наковалнята, използва друго менгеме, за да го обездвижи във вертикална позиция, с върха надолу. Вдигна отново чука и удари с всички сили. Последва силен звън и Абан и Керан зяпнаха изумено при вида на потъналия с повече от инч в желязото връх. Акас удари отново и отново, и с всеки удар острието потъваше надолу като пирон в дърво. При четвъртия удар наковалнята се разцепи надве.
Керан отиде до наковалнята и докосна с благоговение пукнатия метал.
– Андрахът трябва да научи за това. Всеки воин трябва да бъде въоръжен с това. Шарак Ка ще бъде наша!
– Андрахът вече знае – излъга Абан, – Избавителят и дамаджата също. Ако животът ти е мил, Керан, няма да споменаваш на никого за това. Тази малка люспица метал, с която е покрито стъклото, струва повече от палата на дамаджи, а количеството, с което разполагаме, няма да стигне дори за малка част от силите ни.
Керан се умърлуши, което накара Абан да се усмихне.
– Но това не означава, че моят строеви офицер и най-верните ми лейтенанти няма да получат от тези оръжия.
Строевият офицер отвори уста, но от нея не излезе нито звук.
– Хайде, Керан – каза Абан. – Ако продължаваш да стоиш тук с отворена уста, ще закъснеем за срещата ни.
Строеви офицер Керан и Абан преминаха рамо до рамо през Новия пазар, огромен район в Дара на Еверам, решен да улови – и надмине – великолепието на Големия пазар на Красия.
И вече бяха постигнати някои големи успехи. Северняците не възприемаха добре Евджаха, но разбираха отлично търговията и в стотиците павилиони и сергии, подредени от двете страни на улиците, работеха и пазаруваха толкова чини, колкото бяха дал’тингите и кхафитите. Абан се чувстваше тук почти като у дома си, въпреки липсата на вездесъщите горещина и прах.
Евджанският закон нямаше почти никакво влияние в пазара. На всеки търговец, който гръмогласно хвалеше стоката си, имаше друг, който шепнешком предлагаше предмети и услуги, забранени от Евджаха или от даматите. Комар. Свинско месо. Коузи. Оръжия. Книги. Реликви отпреди Завръщането. Ако имаше пари да плати и знаеше кого да попита, човек можеше да намери всичко на пазара.
В повечето случаи беше позволено. Та нали най-големите консуматори на незаконни стоки бяха самите дамати и шаруми, а никой не би се осмелил да арестува тях. Жените и кхафитите нямаха техния късмет и понякога биваха порицавани и осъждани публично от даматите.
Висок почти два метра, въоръжен с копие, щит и Еверам знае още колко скрити оръжия, Керан въпреки това се чувстваше неудобно. Очите му шареха наоколо, сякаш очакваше всеки момент да попадне в засада.
– Изглеждаш ми изнервен, строеви офицер – каза Абан. – Как е възможно мъж, който се изправя без страх срещу алагаите в тъмнината, да се страхува да върви по улицата посред бял ден?