Света троица [Войните на Розите-2]

— Само се надявам, че ги държиш изкъсо — развеселено се намеси граф Пърси и погледна към подпорните греди на тавана. — Познавам уелсци, дето не са много различни от диваците. Вашата е тъмна страна и се намират разни безсрамници, дето ги наричат крадци, но аз никога не съм бил сред тях.

— Радвам се да чуя това, милорд — отвърна Джаспър. За хората, които го познаваха, беше ясно, че гласът му става опасно тих, като шепот преди буря. — Ние казваме същото за англичаните на север.

— Е, да, разбира се — рече Пърси. — Въпреки това съм доволен, че кралят има до себе си такива като теб. Кой знае какви още нещица могат да паднат от неговите ръце в твоите? Този крал Хенри далеч не е стиснат. Цялото им потекло винаги е било щедро.

Джаспър Тюдор внезапно се изправи и се втренчи с невиждащ поглед в отсрещния край на масата, поклащайки се леко.

— Смятам, че ми беше достатъчно. Ще ида да си потърся леглото. Лека нощ, милорд Нортъмбърланд, барон Егремонт — той се запрепъва, тръгвайки към вратата, после по стълбите, откъдето известно време се дочуваше тупурдия.

Граф Пърси се усмихна вътрешно и погледна сина си, не по-малко зашеметен от пиене от младия уелсец.

— Надявам се прислугата да преброи лъжиците утре — рече баща му. — Уелсците са като свраки, знаеш ли, до един.

Томас се усмихна на тези думи, с полузатворени очи и оклюмала глава.

— И ти трябва да си потърсиш леглото, Томас. Цялото това шествие много ми прилича на пролетен панаир. Младите мъже трябва да сте бодри и нащрек, след като родът Невил се е въоръжил за война. Разбираш ли ме? За бога, момче, колко си изпил тази вечер?

— Разбирам — каза Томас, без да си отваря очите.

— Чудя се. Не мога да се доверя на един Невил дори когато го виждам пред себе си, камо ли когато е някъде надалеч и прави Господ знае какво. Хайде, отивай да се наспиш и да станеш сутринта бодър и годен да защитаваш краля си. Върви. Господ да те пази.

Томас простена и се изправи на крака, сграбчвайки масата, за да запази равновесие.

Останал сам, граф Пърси си отряза парченца сирене от квадратния дървен поднос. Тъй като никой не присъстваше, за да го наблюдава, лицето му придоби обичайното си смръщено изражение. Голямата кралска обиколка започна достатъчно добре, но той не можеше да се зарадва на възвърнатото добро здраве на Хенри, докато Солсбъри и синовете му бяха някъде из пущинаците с Йорк. Възстановяването на краля беше отговорът на всички молитви на фамилия Пърси. Невилови бяха загубили основата на своята мощ, но графът знаеше, че поради тази причина те ще станат още по-опасни. С гримаса той се насили да изпие още една чаша вино и усети как потъва в омая. Без нея сънят никога нямаше да дойде.