Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
Малко по-късно Арнос изсумтя.
— Разбира се, радвам се, че бяха там, когато се нуждаехме от тях. Но очаквах вашата подкрепа да бъде оказана при нужда. Ако силите на противника бяха по-многобройни, например, вероятно бих имал нужда от Първи алерански, за да подсили атаката или да го прехвърля, за да защити останалите сили.
— И Първи алерански щеше да бъде там, сър — отговори Тави. — С изключение на два отряда от спомагателните ни войски и една кохорта пехотинци.
Арнос наклони глава настрани.
— Имате предвид вашите виещи варвари?
Тави си напомни да не се вбесява от толкова явна провокация, преди да отговори.
— Точно така, сър. Конницата на маратите.
Арнос сплете пръсти и намръщено погледна Тави.
— Ясно ми обясниха, че те са тръгнали на война почти напълно голи. Както мъжете, така и жените.
— Маратите издържат на по-ниски температури от обикновените алеранци, сър. В родината си най-често носят само набедрени превръзки и ги намират за достатъчни.
— Ммм — скептично промърмори Арнос, — и как ги насърчихте да носят униформите си?
— Маратите имат много строги обичаи по отношение на подаръците, сър. Ако на някой е подарено нещо и той не използва подаръка, това се счита за обида към подаряващия. Така че обиколих всички марати, които дойдоха да подкрепят Първи алерански, и лично им подарих униформи и броня — той сви рамене. — Сега са длъжни да ги носят, за да не ме обидят. Те са достатъчно учтиви, за да не го правят.
Арнос отново поклати глава.
— Човек би могъл да се усъмни в целесъобразността на вашето решение да изпратите тълпа диваци по толкова важна задача, капитане.
— Човек би могъл да се усъмни в целесъобразността на моето решение да изпратя поне някой, сър, предвид инструкциите, които ми бяха дадени. Бях сигурен, че те ще се справят със задачата си и те се справиха.
Сенаторът го дари с безжизнен поглед, помълча няколко секунди, след което размаха ръка, сякаш за да разсее дим или да изгони досадно насекомо.
— Кохортата пехота, която изпратихте до отсрещната скала. Как успя да стигне до там толкова бързо?
— Това беше кохортата от нашата конна пехота, сър — отговори Тави. — Същата, за която говорих на срещата.
— Аха — каза Арнос. — Изглежда, като се имат предвид днешните събития, тази идея може да е полезна в нещо.
— Ето защо ги обединихме, сър — продължи Тави. — Това увеличава тактическите ни възможности.
Арнос направи гримаса.
— Аз не одобрявам такива… нетрадиционни подходи, капитане. Алеранските легиони са пазили и защитавали страната и са й позволявали да се развива от повече от хиляда години. Техните методи са издържали теста на времето и са доказали ефективността си. Забележете, аз не съм против разумните иновации, но считам за невероятна дързост това, че смятате методи, които са изпитани стотици години, за толкова незадоволителни, че прибягвате към непроверени теории, когато всеки недостатък в тези теории може да струва на хората техния живот.
Тави едва успя да се въздържи да не възрази, че неговите „непроверени“ теории са им помагали да оцелеят повече от две години и че днес сред собствените му сили има само седем ранени и нито един мъртъв, докато гвардията загуби около седем процента от състава си.
— Да, сър — каза той.
— Освен това нарушаването на дадените ви заповеди — това е сериозно. Йерархията трябва да се спазва на всяка цена. Ако офицерите престанат да спазват дисциплината, започнат да избират кои заповеди да изпълняват и кои не, тогава разпространението на подобно поведение сред редовия състав ще стане въпрос на време, и тогава легионът ще престане да съществува. Това ще бъде просто тълпа от разбойници. Разбирате ли това?
— Разбирам, сър — отговори Тави.
— Въпреки всичко… — Арнос отново поклати глава и въздъхна. — Благодарение на вашата инициатива днес беше спасен животът на хората, капитане. Така че ви прощавам неподчинението — погледът му стана по-твърд. — Този път.
Тави кимна.
— Да, сър.
Арнос взе друг лист хартия от масата, сгъна го три пъти и го протегна. Тави го взе.
— Вашите заповеди — каза сенаторът.
— Да, сър.
— Свободен сте.
Тави отдаде чест и се завъртя на пети, за да излезе. Когато стигна до вратата, Арнос извика:
— Капитане.
Тави се обърна.