Лилит: Змия в тревата
- Автор: Чалкер Джек Лоуренс
- Серия: Четиримата владетели на Диаманта #1
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Аргус
- ISBN: 954-570-034-3
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Лилит: Змия в тревата». Краткое содержание книги:
А дали още не беше тук? Трудно сдържах подозрителните си погледи към онези от магистърското съсловие, които явно не бяха от Зийс.
Понякога се отбивах и при лечителите, най-вече да проверя какво ставаше с момичетата в онази зала, особено с Тай. Трудно ми беше да разбера защо се привързах толкова към нея. В миналото винаги се отнасях твърде студено към сексуалните си партньорки, дори към приятелките си. Повечето и без това бяха плиткоумни загубенячки, а малкото свестни жени възприемах като опасност, защото можех да хлътна по тях. Сега се тревожех, сигурно защото бе застрашена доскоро ясната ми представа кой съм, какво искам и къде изобщо ми е мястото във вселената.
Кал Тремон, в какво ме превръщаше твоето тяло? Дали вече бях беззащитен пред напора на емоциите, с чиято липса толкова се гордеех и смятах, че тъкмо тя ме издига над простосмъртните?
Почти никога не успявах да срещна Пон. Явно беше зает човек и не го свърташе на едно място. В свят, където никой не се разболява, а раните зарастват сами без следа и дори откъснатото регенерира, един лекар има премного свободно време за изследвания. Знаех кои загадки се опитваше да реши докторът. От неговите помощници пък научих, че точно той успял да създаде — чрез строг подбор и генетични манипулации — свръхтварите за войските на магистър Артур. Тук усилието на волята правеше чудеса. Поблазнени от възможността да се изравнят с боговете, типове като Пон не биха се поколебали да извършват опити и с хора.
Все пак го засякох един следобед и той като че ли ми се зарадва. Изглежда бях сред малцината, които проявяваха искрен интерес към работата му, но съзнавах, че стъпвам по тънък лед, когато се навъртам около него. Посвоему докторът беше опасен не по-малко от Артур, дори и само защото способностите му бяха доста по-изтънчено развити.
Накрая се озовахме отново в онази зала, подобна на гробница, при десетте изпаднали в дълбок унес момичета. И Тай още беше тук.
— Как се хранят? — попитах го. — Как ги опазвате от залежаване, от отпускане на мускулите? Между другото, как ходят до тоалетната?
Той се засмя доволно.
— Предвидили сме всичко. Заръчал съм на помощниците си да се занимават с всяка през четири часа. Съвсем просто е. Вижте. — Пон застана до най-близкото момиче, огледа го набързо и се дръпна крачка назад. — Кира, седни! — изрече по-скоро умолително, отколкото заповеднически.
Момичето се надигна, все така мъртво за света, клепките му останаха спуснати. Втресе ме от тази гледка; сякаш се раздвижи труп, без животът да се е пробудил отново в него.
— Кира, погледни ме — нареди докторът със същия мил глас и тя се подчини, но в широко зейналите кафяви очи нямаше и помен от мисъл.
— Застани до леглото, Кира.
Тялото отново го послуша с бързо и пестеливо движение. Неведнъж съм убивал хора без да се замисля, виждал съм какви ли не страхотии, но сега се разтреперих.
— Тя е същинска машина, андроид — промърморих аз. Пон кимна.
— Да, да, сравнението е подходящо. Но и тялото на андроида е не по-малко сложно от човешкото. А с достъпните ми похвати някой ден сигурно ще разкрия тайните на микроорганизмите. Имайки на разположение такива обекти за изследване, вече стигнах по-напред, отколкото си позволявах дори да мечтая.
— А те… съзнават ли… какво става с тях? — измънках нерешително.
— О, не, не! — увери ме Пон. — Би било недопустимо жестоко. След множество проби и грешки налучках, така да се каже, ключовите невронни връзки в мозъка, въпреки че нещата са доста по-сложни. Мисловните им центрове си остават в състояние като при дълбок сън, а другото може да бъде пробуждано и стимулирано — наричам този процес „външно мотивиране“ — и заставяно да върши онова, което съзнанието им не би успяло да направи. Ей сега ще ви покажа! Кира, върви една крачка след мен и спирай, когато аз спирам.
Девойката го последва като сянка, а самият аз пристъпях отзад. Влязохме в малка лаборатория със стени от грубо издълбаната скала на планината. Докторът накара момичето да застане на около три метра от най-близката стена.