Годината на Кобрата [bg]
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Египетски загадки #9
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Труд
- ISBN: 9789545289354
- Переводчик: Ралица Кариева
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Годината на Кобрата [bg]». Краткое содержание книги:
— Кой ви каза това? — опитах се да се отърся от страха, който лазеше по костите ми. Представих си красивото лице на Набила; нима и тя е участничка в онова, което нашата безценна двойка знаеше? — Кой ви каза това?
— Шпиони в Тива.
— Кои шпиони?
— Не знам. Наистина не знам — отвърна Рамзес. — Той или тя просто се нарича Оракула. Информира ни, че някои от наемниците ти са били подкупени.
— Убеден съм, че са били — прекъснах аз. — Един се опита да ни отрови.
— Не се обиждай — подсмихна се Хоремхеб. — Същото се случи и с нас. Двама готвачи, без съмнение наети от Ай, се опитаха да отровят чиниите с месо. Разпнахме ги върху трънливи храсти. След като слушах писъците им един ден, наредих да залеят храстите с масло и да ги запалят.
— Ако Оракулът ви е казал всичко това, защо не ни предупредихте?
— Не знаехме къде сте — обади се Рамзес, — освен това нямахме неопровержимо доказателство. Очакваме пресни новини от него — усмихна се той — или нея.
— Ай наистина ме изпрати в Ханаан да преговарям със Супилиум, а вероятно, за да покажа на Вредителите, че Египет все още има влияние в земите им. Подозирам, че е искал да знае и дали Ехнатон е все още жив. Ако е жив, вероятно е да се разкрие, а точно това иска Ай.
— И разкри ли се? — попита Хоремхеб.
— Вие как мислите? — изсъсках в отговор.
— Ако Ехнатон е жив — размаха пръст към мен Рамзес, — ако го намеря, ще го убия. Знаеш това, Маху. Жив или мъртъв, Ехнатон е все още голяма заплаха за мира и сигурността в Египет — проблем, до който ще стигнем след малко.
— Значи — прошепнах в сумрака — Ай ме праща на бегом извън Египет и планира да ме убие; изкарва вас от Египет и се опитва да ви убие. Само Амон Ра знае какво е сполетяло Майа, Хюйи и останалите Чеда от Кап.
— А Пентжу? — намеси се Рамзес. — Да не забравяме Пентжу, макар да е такъв почитател на виното и вечно толкова пиян, че едва различава лявата си ръка от дясната.
— Лекарят Пентжу е мой приятел — отсякох аз. — В него е ключът към всичко това.
— Който е?
— Не бяхме ли всички изпратени извън Египет, за да може Ай да убие Тутанкамон и да узурпира трона. Тутанкамон няма синове. Чух слух, че Анхесенамон е бременна, но детето е било или мъртвородено, или е починало малко след това — свих рамене аз, — иначе Ай нямаше да е фараон.
— Детето на Тутанкамон ли е било? — попита Хоремхеб. — Или на лорд Ай? Говори се, че е спал със собствената си дъщеря, Нефертити. Възможно ли е да е искал да продължи рода си и когато не е успял, да е решил да убие Тутанкамон?
— Невъзможно! — измърмори Джарка. — Плътта на фараона е свещена: ако Ай е вдигнал ръка срещу фараона, значи е виновен в едно от най-ужасните кощунства. Ако другите са знаели това, нямаше да го подкрепят.
— Важно е какви са намеренията му сега — пропя като химн Хоремхеб. — Маху, Песоглавецо от Юга, ние ти разказахме за Оракула, обаче — вдигна ръка като в заклинание — той не ни каза нищо за болестта и смъртта на фараона.
— Пентжу ще знае истината — казах аз. — Независимо от пиянството, ще говори честно. Ти — посочих Рамзес, — ти говориш за време на разкриване, но все още не си отговорил на въпроса на Джарка. Защо толкова се интересуваш от хабиру, от клана исраар?
— Ако трябва да бъда прям, Маху, защото Ехнатон черпеше ереста си, култа си към Атон от хабиру. Преобърна боговете на Египет с главата надолу, затвори храмовете им, почти унищожи Тива и почти загуби империята. Можеш ли да виниш мен или генерал Хоремхеб, че нямаме — не знам как точно да го кажа, — че нямаме доверие в такива хора? Разбрах за легендите им, въпреки опитите ти да ми попречиш. Как един ден от хабиру, по-точно от клана исраар, ще се появи месия, велик водач, който ще събере всички хабиру около себе си и ще ги изведе от Египет в Ханаан. Никой египетски войник, никой верен на фараона войник, не би позволил това да се случи и точно заради това Ехнатон е все още опасен. Не искам да те обидя — обърна се рязко към Джарка той, — но докато не докажем обратното, в моите очи твоят народ е заподозрян. Чух — продължи Рамзес, като ми хвърли кос поглед, — че преди да изчезне мистериозно, Ехнатон е оставил някакви писания на хора, наричани Пазителите. Питам те отново. Знаеш ли за тези писания, лорд Маху, или кои са Пазителите?
— Не, но дори и да знаех — излъгах аз и долових мигновената промяна в погледа му, — нямаше да споделя с вас. Въпреки това — продължих аз, решен да успокоя тези двамата, — каква е ползата от такива тайни точно сега? Тутанкамон и Ехнатон са мъртви. Вярно е, че Ехнатон произхожда от хабиру — майка му, Великата царица Тийи, носеше тяхна кръв. Тя отгледала сина си с вярванията на своя народ; нямал е нужда от кой знае какво подтикване. Заради външния си вид Ехнатон бе отхвърлен от жреците на храма, които веднага след раждането посъветвали баща му да го удави. Царица Тийи обаче успяла да измоли да бъде пощаден. Останалото — въздъхнах аз — знаете. Както сам каза, генерал Рамзес, светът се обърна с главата надолу. Египет бе разтърсен из основи. Храмове бяха разрушавани, светилища — осквернявани, но сега Ехнатон е преминал — продължих забързано аз — към Далечния запад и няма да се върне. Мен не ме тревожи Ехнатон, нито пък Тутанкамон, а лорд Ай. Така, Ехнатон беше женен за дъщерята на Ай, Нефертити. Тя роди шест дъщери, от които една — Анхесенамон — оцеля. Ехнатон обаче има и втора съпруга — митанийската принцеса Хийа. Благодарение на помощта на Пентжу утробата на Хийа бе прочистена от отровите и мазилата, които Нефертити тайно й даваше, за да я държи завинаги затворена. Хийа зачена. Тутанкамон беше нейно дете. Онова, което Ай не е знаел, е, че Хийа и Пентжу също са имали връзка. Хийа е родила второ дете.