Безбожникът [bg]
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Загадките на Александър Македонски #2
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 954-9745-61-9
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Безбожникът [bg]». Краткое содержание книги:
— По-добре недей, господарю — един войник се приближи иззад гърба му.
— Как е станало? — Теламон го поведе по моравата.
— Не знам, господарю, но при мен е един от готвачите. Почиствал пепелта под шишовете, когато станало всичко.
Войникът извика някакво име и един мъж на средна възраст пристъпи напред, все още придържайки ужилената си буза. Дясното му око беше полузатворено от отока.
— Изглежда най-спокоен от всички и говори гръцки.
Теламон отвори малката кесия на пояса си, извади една сребърна монета и му я показа.
— За усилията ти — и той пъхна монетата в потната длан на мъжа. — Кажи ми какво се случи.
Готвачът грабна парите, но все още тихичко стенеше; пълен и с оредяваща коса, той беше облечен в овехтяла туника и престилка.
— Прави каквото ти казват — прошепна заплашително войникът.
Готвачът събу сандалите си.
— Ужилиха ме по краката — той погледна войника със здравото си око. — Ще кажа всичко. Говоря гръцки, защото съм грък! Аз съм армейски готвач. Готвя за върховния военачалник, както правех и за баща му. Прочут съм с медените си сладки, а какво мога да направя с птиците, да не споменавам свинската плешка, сладките или змиорките в сос от черница…
— Да, да — прекъсна го Теламон. — Често съм чувал царят да говори за твоите гозби.
Мъжът забрави болката си, усмихна се на ласкателството и се взря в Теламон.
— Ти си лекарят, нали? Ето какво се случи. Всички бяхме в кухнята и почиствахме. Нали знаеш как е? Чистим масите, гасим огньовете, после изяждаме остатъците.
— А осите?
— Бяхме намалили пламъка на светилниците. Имаме ужасни проблеми с осите — готвачът се обърна и посочи стрехите над двореца. — Малките гадини гнездят там и къде ли не. Между пода и стените на кухнята има пукнатини. Много умно са измислени, навярно ги е направил гръцки строител. През тях помията изтича по брястовите тръби и се оттича. Само боговете знаят къде. Виждал съм ги, една се запуши.
— Значи под кухнята има изби?
— Разбира се, нали там се строят тъмниците?
— И там също има гнезда на оси?
— Не знам — отвърна готвачът. — Възможно е. Разбирам от оси, колкото от войниклък.
Теламон се опита да си припомни учението на Аристотел. Философът го беше завел при едно гнездо на гробищата, недалеч от академията. Осите бяха направили гнезда в сянката на една голяма гробница. Аристотел беше обяснявал надълго и нашироко, че осите са граждани на своя собствен град. Дори внимателно беше повдигнал едно гнездо, дланите и ръцете му бяха защитени от тежки бойни ръкавици, а главата и лицето — от лек, прозрачен воал.
— За какво мислиш, господарю? — попита готвачът.
Теламон сви рамене.
— Най-лесното нещо на света е да ядосаш оса. Колко бяха според теб?
— Хайде, господарю! — разсмя се готвачът. — Не изчаках да ги преброя.
Теламон почувства как студеният нощен въздух охлажда плувналия му в пот гръб.
— Добре, но колко смяташ, че са били?
— Гадините бяха хиляди. Успях да се спася, само защото бях близо до огъня. Грабнах една от дебелите покривки, с които хващаме горещите тигани. Покрих лицето и главата си, увих друга около ръката си и литнах като стрела към вратата.
Теламон се опита да си представи кухнята. Готвачи, миячи и кухненски прислужници, уморени и сънливи; цепнатините между стената и пода. Кентавърът в избата, умишлено взима гнездо, промушва го в кухнята и го пробожда с нож. Достатъчно е само да разтърсиш гнездото, за да ги ядосаш, а подобно нападение е накарало побеснелите оси да нападнат всичко наоколо.
— Не е било злополука, нали, господарю?
— Не, не мисля, че е било — Теламон го потупа по рамото. — Да си видял или чул нещо подозрително?
Готвачът поклати глава.