Безбожникът [bg]

— Какво, в…!

Теламон чу бръмченето. Почувства как някакво насекомо докосна бузата му и шумно се плесна по нея. Младо момче се затича към него, очите му бяха подути. Теламон го хвана за раменете.

— Какво има, момко?

Момчето се замята в прегръдката му, стенеше, закрило лице с ръце. Теламон внимателно го отдръпна от новите оси, които забръмчаха твърде близо край тях.

— Бяхме в кухните — задъхано обясни момчето, — когато изведнъж се появиха хиляди оси.

Още хора забързаха през двора, викайки за вода. Александър и Пазителят на тайните, осъзнавайки опасността, бързо се оттеглиха на моравата. Някои от царската свита вече използваха факлите си, за да се предпазят. Двама изругаха, когато бяха ужилени. Нощният въздух бе изпълнен със зловещо бръмчене, сякаш в него се криеше някакъв демон и изстрелваше хиляди стрели.

Върнаха се в първия двор, а Александър яростно нахлу в двореца. Теламон призова командирите — онези, които бяха ужилени, се събраха в галериите. Появи се Касандра с торба лекарства в едната ръка и малко ковчеже с мехлеми и отвари в другата. Останалите лекари се присъединиха към тях, както и лечителите и знахарите, които се грижеха за здравето на войниците. Повечето от жертвите бяха ужилени няколко пъти и по лицата или телата им се виждаха яркочервени следи. Теламон даде нарежданията си.

— Използвайте щипци! — нареди той. — Опитайте се да извадите жилата. Не докосвайте тези в очите. Оставете ги, окото само ще се излекува.

Пердикъл щеше да се спусне в спор, но Теламон му каза да млъкне. Някои от жертвите бяха пострадали зле от нападението на осите — ухапани по дузина пъти, а един от готвачите беше обзет от треска. Теламон не можеше да реши дали е причинена от вълнението или от ужилванията. С помощта на щипци и малки игли, те бавно обработваха жертвите на светлината на факлите. Повечето от пострадалите се върнаха в двореца. Неколцина бяха отведени в болничните палатки в далечната част на дворцовите градини. Теламон ходеше и помагаше, където можеше, изучавайки внимателно пострадалите. Обикновено ужилванията от пчели и оси бяха болезнени, но не представляваха сериозен проблем. Въпреки това, лекарят беше присъствал на случаи, които имаха фатален изход и сега стана същото. Едно младо момиче се беше оплакало, че го унася и започна да се гърчи, все едно страдаше от епилепсия. Лечителите се опитаха да го удържат. Теламон се намеси, отвори насила устата му, чудейки се дали не е погълнало нещо; момичето се давеше, острите му зъби ухапаха лекаря по пръстите. Въпреки че обедини усилията си с тези на Пердикъл, давенето продължаваше. Момичето падна на пода с потръпващи крайници и удари тила си в твърдите плочи. Теламон не можеше да направи нищо друго, освен да го гледа как умира. Забърза между оцелелите, търсейки подобни симптоми, преди да се върне в кухненския двор. В момента той беше пуст. Въздухът още ядосано бръмчеше, светлината от кухненската врата разкриваше две тела, лежащи точно зад нея.