Бавачката на ангели [bg]

Дагмар спря пред една витрина и се огледа в стъклото. Вярно, беше остаряла малко, откакто се видяха за последно. Косата ѝ вече не беше толкова гъста, а сега, като се замисли, напоследък забравяше да я мие. Роклята, която открадна от един простор преди да заминат, висеше като чувал върху кльощавото ѝ тяло. Когато парите попривършеха, Дагмар предпочиташе да си купи алкохол, вместо храна, но и на това му идваше краят. Скоро щеше да изглежда както преди, а Херман щеше да ѝ съчувства нежно, когато разбереше колко тежко се е отнесъл животът с нея, откакто я бе изоставил.

Хвана Лаура за ръката и продължи напред. Момичето се запъна и се наложи Дагмар да я влачи след себе си.

– Размърдай си клечките – изръмжа тя.

Защо малката вечно се движеше толкова бавно?

Питаха за посоката на няколко пъти, но накрая се озоваха пред правилната врата. Лесно бе открила адреса му. Имаше го в телефонния указател: „Уденгатан“ 23. Къщата беше голяма и внушителна, точно каквато си я беше представяла. Дръпна вратата. Беше заключено и Дагмар сбърчи вежди недоволно. В същия момент към тях се приближи един господин, извади ключ и отвори.

– Къде отивате?

Тя изпъна гордо шия.

– При Гьоринг.

– Аха, да, там сигурно имат нужда от помощ – каза той и ги пусна да влязат.

За миг Дагмар се зачуди какво имаше предвид мъжът, но после сви рамене. Нямаше значение. Вече бяха тук. Тя огледа таблото във входа, провери на кой етаж живее семейство Гьоринг и повлече Лаура със себе си нагоре по стълбите. С разтреперана ръка натисна звънеца. Скоро отново щяха да бъдат заедно. Херман, тя и Лаура. Неговата дъщеря.

Колко лесно било, помисли си Ана, застанала зад руля на лодката. Когато се обади, Мортен ѝ предложи да отиде на острова веднага щом има време. Оттогава не можеше да мисли за нищо друго. Цялото семейство забеляза промяната. Ана беше в по-добро настроение и снощи в целия дом цареше ведра атмосфера.

Но всъщност не беше толкова лесно. Това беше първата ѝ крачка към една нова самостоятелност. През целия си живот бе зависила от други хора. Като малка разчиташе на Ерика. После стана зависима от Лукас, а това доведе до нещастието, което тя и децата още носеха вътре в себе си. След това се появи Дан. Топлият, сигурен Дан, който взе нея и наранените ѝ деца под крилото си. Беше толкова хубаво отново да се почувства малка и да разчита някой друг да се грижи за всичко.

Но катастрофата я научи, че дори Дан не може да се справи с всичко. Ако трябваше да бъде честна, именно това ѝ повлия най-много. Със загубата на първото им общо дете ги сполетя невероятна мъка, но усещането за самота и уязвимост беше едва ли не по-лошо. За да продължат с Дан да живеят заедно, тя трябваше да се научи да се справя сама. Макар това да ѝ се случваше малко по-късно, отколкото на повечето хора, Ана знаеше, че дълбоко в себе си има силата да го направи. Първата стъпка беше да получи поръчката за обзавеждането. Оставаше да види дали има нужния талант и дали може да си направи добра реклама.