Рубинения кръг [bg]

— Лана, няма да повярваш кои са те! — възкликна Малори. — Това е…

— Роуз Хатауей и Дмитрий Великов — изпревари я Лана. Погледът й се премести върху Сидни и мен и веждите й се стрелнаха удивено нагоре. — И Ейдриън Ивашков и скандално известната му съпруга. Била съм в кралския двор. Зная кои са знаменитостите.

— Ние не сме знаменитости — уверих я, като прегърнах Сидни и кимнах към Роуз и Дмитрий. — За разлика от тези двамата.

Лана ни се усмихна и в ъгълчетата на очите й се появиха бръчици.

— Не сте ли? Бракът ви беше обект на оживени спекулации.

— Мисля, че това по-скоро ни прави обект на клюки, отколкото знаменитости. — При все че още щом думите изскочиха от устата ми, се запитах дали има голяма разлика между първото и второто.

— Както и да е, радвам се да се запозная с вас. С всички вас. — Лана приближи към нас и ни стисна ръцете. — Освен това от Олив чух, лорд Ивашков, че сте свършили много добра работа за създаването на ваксина, предотвратяваща превръщането в стригой.

Понечих да възразя, че не сме постигнали голям успех в разработката на ваксината, но нещо много по-важно в думите й привлече вниманието ми.

— Познавате Олив?

— Разбира се — кимна Лана. — Познавам всички тук.

— Лана е нашият лидер — обясни Малори.

Лана се изкиска.

— По-скоро съм администратор. Предполагам, че сте дошли да видите Олив.

— Ако ни позволите — вметна Дмитрий учтиво. — Ще сме ви признателни за всяка помощ, която можете да ни предложите.

— Не зависи от мен, а от Олив. — Лана ни измери с продължителен поглед, сякаш обмисляше нещо. Накрая кимна кратко. — Лично ще ви заведа при нея, но първо хапнете нещо и си починете. Знам, че пътят до тук не е лесен.

Ние й благодарихме за гостоприемството, но беше трудно да се отпуснем, когато знаехме, че сме толкова близко до Олив. Когато се срещнахме в Хоутън, разказах накратко на Роуз и Дмитрий цялата история на Олив — поне това, което знаех. Те бяха разтревожени не по-малко от мен и се съгласиха, че има нещо странно и зловещо, след като тя толкова упорито се опитва да скрие бременността си. Останах с впечатлението, че ако е била изнасилена — и Дмитрий открие кой е виновникът — щеше да има доста сериозни последствия.

Вечерята се състоеше от сандвичи с пилешка салата, удивително обикновена храна за таен курорт насред пущинака, населен с полувампири. Сидни дори не се поколеба, преди да забие зъби в своя сандвич — красноречиво доказателство за това, колко далеч бе стигнала в отношенията си с мороите. Междувременно Лана ми даде ясно да разбера, че наоколо няма официални захранващи и дори не бива да си помислям да измоля кръв от който и да било от дампирите в „Дивия бор“. Обаче докато говореше, в гласа й се прокрадна остра нотка и имайки предвид това, което знаех за тези комуни, предположих, че тук има жени дампири, които продаваха кръвта си на мороите с такава лекота, както и телата си. Това беше тъмната страна на тези лагери, заради което си бяха спечелили толкова лоша репутация. Със сигурност не всички се занимаваха с това, но се случваше доста често.