Открадни си свят [bg]

— Названията нямат никакво значение — произнесе с бръмчащ тембър постчовешкият инфант. — Важни са числата. Всяка достъпна зона може да бъде определена от седем, че дори и по-малко числа. Изчисленията няма да бъдат особено сложни.

— Благодаря ти, Кстаска — отвърна мрачно капитан Джут. — Много ни помогна. Тя забеляза, че жената от Текс-Мекс кима доволно. Усещаше, че главата започва да я боли. Нищо чудно, това поне означаваше, че още е жива.

— Алис?

— ВСИЧКИ СИСТЕМИ СЪДЪРЖАТ ГРЕШКИ, КАПИТАНЕ — отвърна корабната личност след кратко забавяне.

— Това да ли означава, или не?

— Очевидно е да — намеси се Риков. — Съществуващата система не струва пукнат грош. Цари невъобразим хаос.

— Не в това е проблемът — намеси се представителят на чили-закусвалните. — Капитане, с цялото си уважение, позволете да заявя, че според мен корабната личност ни предупреждава да не се захващаме с толкова грандиозни проекти по проучването на орбиталния комплекс.

— Ти решаваш, Алис — прекъсна го Джут и скръсти ръце.

— ФРАСКИТЕ НЕ СА ИМАЛИ НАЗВАНИЯ ЗА НИТО ЕДНА ЧАСТ НА КОРАБА — отвърна корабната личност.

— Е, надявам се, че ние не сме фраски! — произнесе представителката на Литъл Фоксбърн.

— Нека го направим тогава — извикаха неколцина от присъстващите, но не откъсваха погледи от капитана. Мнозинството трябваше да вземе решението. Дори пилотите и представителите на техническия персонал нямаха никакво желание да го оставят в ръцете на невидима програма.

— ДАЙ НА ХОРАТА ЗАНИМАНИЕ И ЩЕ ГИ НАПРАВИШ ЩАСТЛИВИ — отбеляза философски Алис.

Табита губеше търпение. Беше заложила всичко на единствената личност, която никога до този момент не бе излъгала очакванията й. Сега обаче тези дебати й изглеждаха колкото смешни, толкова и лишени от какъвто и да било смисъл, и тя не можеше да реши кое ще й създаде повече проблеми — дали да одобри проекта, или да наложи решаващо вето. Съжали, че Доджър не е тук, или поне Саския, но нито една от тях не беше посещавала Съвета от милион години.

— Правете го тогава, мътните ви взели — обяви тя и се надигна. — Зое, тръгвай.

Докато напускаха залата, останалите участници прелистваха възбудено документите.

— Колкото повече време им даваш, толкова повече искат — промърмори Табита на Зое. Алис, както винаги, беше права: намери им занимание и ще те оставят на мира.