Ноктите на Помирителя [bg]

Принцесата го съжалила, защото този, който бил роден от сънищата, изпъквал сред своите другари и й се струвал най-красивия и добър човек, който някога била срещала. Затова му казала:

— За да откриете баща ми, преди и последната ви съчка да изгори, трябва да го търсите само в тъмната вода. Там, където той преминава, тинята се вдига и водата помътнява. Ако наблюдавате къде става това, може и да го откриете. Но всеки ден трябва да започвате да го търсите от зори и да спирате на обяд. В противен случай ще се срещнете с него, когато се смрачава, и той ще постъпи жестоко с вас.

— За този мъдър съвет бих дал живота си — казал младият мъж и всички негови другари го поздравили за думите му. — Сега вече съм сигурен, че ще победим великана човекоядец.

Загриженото лице на принцесата станало още по-мрачно и тя казала:

— Не бъди толкова самоуверен, защото баща ми е много сериозен противник и никой никога не го е побеждавал в морски бой. Но аз знам една хитрост, която може да ви е от полза. Вие казахте, че сте дошли добре оборудвани. Носите ли катран, за да запушите отворите, ако корабът ви започне да пропуска вода?

— Много каци — отговорил момъкът.

— Тогава, когато започнете да се сражавате, внимавайте вятърът да духа от вас към него. Стигне ли битката до най-горещата си точка, а това ще стане съвсем скоро, след като го откриете, нека твоите хора започнат да сипват катран в пещите. Не мога да обещая, че това ще ви донесе победа, но ще ви даде голяма преднина.

След тези думи младите мъже й благодарили щедро. Царевичните девици, които досега стояли срамежливо на известно разстояние от дъщерята на Нощта и сина на ученика, сега ги подкрепили с викове и ръкопляскания. Виковете били тихи, каквито могат да издадат младите жени, радостни и изпълнени с надежда.

Младите мъже се подготвили да потеглят. Запалили големите пещи в трюмовете на кораба, докато се появил белият фантом, който тласка корабите напред, независимо накъде духа вятърът. Принцесата гледала към тях от брега и им изпратила своята благословия.

Големите корабни витла започнали да се въртят, в началото толкова бавно, че едва се забелязвало движението им. Принцесата извикала към момъка, роден от сънищата, който стоял на перилата:

— Ти можеш да победиш баща ми въпреки неговата сила, но след това трябва още един път да откриеш пътя си обратно към морето. Ще ти е много трудно, защото тези канали са като истински лабиринт и водят в погрешна посока. И все пак има верен път. Трябва да вземеш кожата от най-големия пръст на дясната му ръка. Там ще видиш хиляди малки, заплетени линии, но не се отчайвай. Внимателно я разгледай, защото това е паяжината на тези заплетени канали. Баща ми винаги я гледа, за да се ориентира.