Мечове в леда [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]

— Да — отвърна й Лари.

— Тогава да тръгваме.

— Никъде няма да ходим, докато не ми кажеш какво става! — ядоса се младежът. — Дори не знам името ти.

Жената се усмихна.

— Казвам се Изида — рече и се поклони леко. — А ти си Лари Дийн, нали така?

Младежът просто кимна. Усмивката й го разтопи и го накара да загуби ума и дума. Имаше нещо магическо в тази жена.

— Откъде знаеш името ми? — изведнъж се опомни Лари.

— Ами… Прочетох го на бележката върху сандъка. Все пак саркофагът е бил изпратен до теб.

— Права си — съгласи се младежът. — Но не ми отговори какво става? Кого търсиш?

Изида се разсмя непринудено. Явно се забавляваше.

— Нима още не си се досетил? — плесна с ръце. — Кой мислиш, че е бил вътре в саркофага?

— Мумията? — недоумяваше Лари. — Искаш да кажеш, че мумията е жива?

— Фараонът — натърти жената и лицето й изведнъж придоби сериозен вид. — Не го обиждай, като го наричаш мумия. Той не е обикновена мумия, а пазителят на камъка. — Замълча за миг. — Тук е заради камъка. Магьосник на име Ехнатон го открадна и иска да го използва за свои зли цели. Аз съм негова ученичка. Орденът на светлината ме изпрати да го открия и върна.

— Магьосник ли чух? — Веселият Буда подаде глава от джоба на якето.

— Стой вътре и мълчи! — скастри го Лари и го побутна обратно в джоба. — А тази отвара, дето ми я даде… — продължи. — Значи е била магическа?

— Да — потвърди Изида. — Тя пречисти тялото ти и ти даде временна магическа мощ, която ще действа до сутринта. Теоретично, продължителността й е между три и четири часа, но при всеки е различно.

— И какво ще стане с мен, когато спре да действа?

— Нищо особено. Просто ще се почувстваш малко по-изморен от обикновено. Но като се има предвид колко пиян беше, несъмнено сутринта ще имаш мах… — Жената изведнъж замлъкна, а младежът прочете на лицето й тревога.

Изида се завъртя и огледа внимателно съседните къщи. Усещаше близостта на магия, а това не й хареса.

— Наблюдават ни — прошепна тя. Инстинктът й подсказваше, че ги дебнеха слуги на магьосника Ехнатон. Бяха се скрили и изчакваха подходящ момент, за да ги нападнат. Но как ги бяха открили? Единственият път, водещ насам, бяха следите, които бе оставил фараонът, и ако са ги ползвали, значи го бяха пленили.

Мисълта, че злият магьосник е хванал учителя й, я изпълни със страх. Бяха я предупредили, че Ехнатон е могъщ и коварен враг, но тя си беше повярвала, че ще успее да се справи сама. Сега това я плашеше.

— Кой ни наблюдава? — запита я Лари, шептейки.

Жената не го чу. Вниманието й беше насочено към покрива на една от къщите, където се размърда едро черно туловище.

— Бъди готов — процеди през зъби тя, а после доближи дланите си и бавно ги раздалечи, съсредоточавайки между тях магическа енергия.

Миг по-късно Лари видя как чудовището скочи от покрива. Изида го очакваше. Насочи ръцете си към него и освободи магията. От пръстите й се откъсна огнено кълбо, което порази нападателя право в гърдите. Чудовището нададе рев, когато отхвръкна назад и се блъсна в стената на къщата. Мазилката се напука. Парчета вар посипаха димящата му черна козина.