Мечове в леда [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]

Ледени тръпки полазиха младежа.

— Но… — безуспешно се опита да възрази.

Жената вдигна ръка и гласът на Лари изчезна.

— Така е по-добре — продължи тя. — А сега ще трябва да поизбистря главата ти — рече и извади от пояса си малко кристално шишенце, обвито с кожа от камила. Махна тапата, след което го подаде на младежа. — Изпий го — нареди му.

Лари се отдръпна.

— Но аз съм гнуслив — изведнъж гласът му се върна. Опитваше се да си намери оправдание.

Суровият поглед на жената го изпепели.

— А откъде да знам, че вътре няма отрова? — обади се отново. Този път беше по-смел и уверен. Знаеше, че беше пиян и това му даваше още повече сила, защото в неговите очи всичко тук си бе чисто и просто някаква халюцинация, като в момента несъмнено си спеше кротко на дивана в апартамента на Памела.

Жената скръсти ръце.

— Не е отрова. — Тонът й отново бе леден. Явно държанието на младежа я изнервяше с всеки изминал миг. — Отвара е.

Лари взе шишенцето. Помириса съдържанието, а после хвърли бегъл поглед на жената. Тя очакваше. Но какво? Да пие от тая гадория, чиято миризма го караше да повърне?

— Давай — подкани го тя и без да е пожелал, ръцете на младежа сами допряха шишенцето до устните му. Изсипаха съдържанието в устата му. Течността потече през гърлото му и го опари. Сякаш поглъщаше чист спирт. Изгаряше го приятно и това му се понрави, поне докато не усети как стомахът му се преобърна.

Нещо в червата му забълбука, а очите му се завъртяха в орбита. Имаше чувство, че ще се разглоби като побъркала се играчка и му трябва само още малко, за да задими като парен локомотив. Виждаше се като в детските анимационни филмчета, където често на някого излизаше дим я през ушите, я през носа.

Изруга през зъби и държейки ръка пред устата се насочи на зигзаг към банята. Вратата й се отвори сама пред него, а после той връхлетя вътре и се надвеси бързо над тоалетната чиния, за да изхвърли в нея ненужните стомашни течности.

След няколко напъна се изправи. Доближи се до мивката и пусна чешмата. Изплакна хубаво устата си. Плисна си няколко шепи вода, за да се ободри, макар да знаеше, че опитът му е обречен на провал и се отдръпна като опарен, когато две зеленикави искрици го фокусираха оттатък огледалото.

Изщракване.

Лампата в банята светна.

Лари се завъртя настрани и забеляза жената, която беше застанала на прага. Тя се усмихна доволно.

— Как се чувстваш сега? — запита го с по-мек тон.

Младежът погледна отново в огледалото и забеляза онези зеленикави искрици. Сега те се виждаха по-трудно заради светлината, но можеше да се закълне, че играеха в собствените му очи.

— Какво ми направи? — обърна се към жената.