Зовът на барабана [bg]

— Това е крокодил — каза Фъргъс и направи знака за прогонване на дявола.

— Не, не мисля — обади се Джейми зад мен и аз се обърнах. Той надничаше над покрива на каютата към фигурата във водата, която оставяше V-образна следа. Джейми държеше книга, пъхнал палец между страниците, и сега се наведе да се консултира с нея.

— Мисля, че е алигатор. Тук пише, че се хранят с мърша и не ядат прясно месо. Когато хванат човек или овца, издърпват жертвата във водата, за да я удавят, после я влачат до бърлогата си под земята и я оставят, докато изгние достатъчно, за да е по вкуса им. Разбира се — добави той и хвърли поглед към брега, — понякога имат късмета да заварят обяда си вече добре приготвен.

Фигурата на кола като че ли потрепна за миг, сякаш някой я блъсна под водата, и Иън издаде задавен звук до мен.

— Откъде взе тази книга? — попитах аз, без да свалям очи от кола. Горната му част се тресеше, сякаш нещо под вълните го блъскаше. После колът застина и V-образната следа отново се появи, носеше се към брега. Аз се извърнах, преди алигаторът да е излязъл.

Джейми ми подаде книгата, още не откъсваше очи от черната кал и облака кряскащи птици.

— Губернаторът ми я даде. Каза, че сигурно ще ни е интересна по време на пътуването ни.

Погледнах към книгата. Върху простата подвързия беше отпечатано със златни букви „Естествена история на Северна Каролина“.

— Пфу! — обади се Иън, който наблюдаваше с ужас сцената на брега. — Това е най-ужасното нещо, което някога…

— Интересна — казах аз, без да откъсвам очи от книгата. — Да, може би ще бъде.

Фъргъс, невъзмутим при всякакви положения, гледаше с интерес прогреса на влечугото към калния бряг.

— Значи алигатор. Все пак е съвсем същото като крокодил, нали?

— Да — казах аз, потрепервайки въпреки жегата. Обърнах гръб на брега. Бях преживяла близка среща с крокодил в Индиите и нямах желание да разширявам познанството си с неговите роднини.

Фъргъс избърса потта от горната си устна, тъмните му очи се взираха в зловещото създание.

— Доктор Щерн веднъж ни разказа за пътуванията на французин на име Сонини, който посетил Египет и описал гледките, които видял, и обичаите, които научил. Той казал, че в онази страна крокодилите се чифтосват на калните брегове на реките, като женските лягат по гръб и в тази позиция не могат да се изправят без помощта на мъжкия.

— О, така ли? — попита Иън, целият слух.

— Да. Каза, че там имало мъже, които били толкова порочни, че се възползвали от ситуацията, убивали мъжкия и после заемали мястото му, като се наслаждавали на нечовешки удоволствия с влечугото. Това било и една от най-силните магии, за да се сдобиеш с висок ранг или богатство.