![Зовът на барабана [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/2/1/zovt-na-barabana-bg-download.jpg)
Зовът на барабана [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Pro Book
- ISBN: 978-619-7502-08-4, 978-619-7502-09-1
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Зовът на барабана [bg]». Краткое содержание книги:
Иън говореше келтски и английски, с които беше израснал, и нещо като разговорен уличен френски, който беше прихванал от Фъргъс, и смяташе, че това му е предостатъчно. Всъщност разполагаше с впечатляващ репертоар ругатни на поне шест-седем други езици — явно резултат от неблаготворно влияние от близкото минало, и то не само от страна на чичо му, — но имаше само смътно понятие от мистериите на латинската граматика.
Той не разбираше съвсем защо трябва да учи езици, които бяха не само мъртви, но според него и отдавна изгнили, без никакво полезно приложение. Омир не можеше да се съревновава с вълнението от тази нова страна, където приключението посягаше от бреговете с приканващите си зелени длани.
Джейми довърши пасажа на гръцки и с въздишка така силна, че я чух ясно, накара Иън да извади латинската книга, която бе заел от библиотеката на губернатора Трайън. След като вече не ме разсейваше с рецитации, аз се върнах към дневника на доктор Роулингс.
Също като мен, той явно бе учил латински, но предпочиташе английския за бележките си, като минаваше на латински само в по-официални случаи.
Пускане на кръв на господин Бедоус. Значително намаляване на жлъчния хумор, жълтеникавият тен се подобри, както и пришките, от които страдаше. Предписах черна отвара за пречистване на кръвта.
— Магаре — промърморих аз, не за първи път. — Не виждаш ли, че човекът има чернодробно заболяване? — Вероятно лека цироза. Роулингс беше установил леко увеличаване и втвърдяване на черния дроб, но го беше отдал на прекаленото отделяне на жлъчка. По-вероятно алкохолно отравяне. Пустулите по лицето и гърдите бяха характерни за недостиг на хранителни вещества, което често бе свързано с прекомерна употреба на алкохол, и за бога, това беше истинска епидемия.
Бедоус, ако още беше жив — нещо, в което много се съмнявах, — вероятно изпиваше по кварта алкохол дневно и не беше подушвал зелени зеленчуци от месеци. Пустулите, за чието изчезване Роулингс се поздравяваше, вероятно се бяха повлияли от употребата на листа от ряпа, които той слагаше като оцветяваща субстанция в специалната си рецепта за „черна отвара“.
Потънала в четивото си, аз смътно чух как Иън заеква на Платоновите добродетели от другата страна на каютата, прекъсван на всяко изречение от плътния глас на Джейми, който го подканваше и поправяше.
— Virtus praemium est optimus…
— Optimum.
— … est optimum. Virtus omnibus и… ааа…
— Anteit.
— Благодаря, чичо. Virtuis omnibus rebus anteit… profectus?
— Profecto.
— А, да, profecto. Ъъъ… Virtus?
— Libertas. Libertas salua vita res et parentes, patria et prognati… Помниш ли какво означава vita, Иън?
— Живот — прозвуча гласът на Иън, сякаш бе успял да се вкопчи в плаващ предмет насред безбрежен океан.
— Да, точно така, но е и нещо повече от живот. На латински означава не само да си жив, но и същността на човека, онова, от което е направен. Виж как продължава: … libertas solus vita res et parentes, patria et prognati tutantur, servantur; virtus omnia in sese babet, omnia adsunt bona quem penest virtus. Е, какво казва тук според теб?
— Ами… че добродетелта е хубаво нещо? — рече Иън.
Настъпи миг тишина, по време на който почти чух как кръвното налягане на Джейми се повиши. Той пое дъх със свистене, после сякаш размисли, преглътна думите си и издиша мъченически.
— Мммфффм. Виж, Иън. Tutantur, servantur. Какво иска да каже с употребата на тези две думи заедно, вместо да каже… — Постепенно вниманието ми се насочи отново към дневника, където доктор Роулингс описваше един дуел и последствията от него.
15 май. Вдигнаха ме от постелята призори, за да се погрижа за джентълмен, отседнал в „Червеното куче“. Открих го в тежко състояние, с рана в ръката, получена след взрив на собствения му пищов. Палецът и показалецът бяха откъснати от експлозията, а средният пръст беше силно пострадал и две трети от ръката беше така разкъсана, че вече не приличаше на човешки крайник.
Като прецених, че се налага спешна ампутация, изпратих да извикат ханджията и поисках бренди, кърпи за превръзки и помощта на двама силни мъже. Това ми бе осигурено бързо и пациентът беше обездвижен, докато аз се заех с ръката му — дясната, за негово нещастие, — и я отрязах точно над китката. Успешно лигирах две артерии, но anterior interosseus ми убягна, тъй като се сви в плътта, след като разрязах костите. Бях принуден да разхлабя турникета, за да я открия, и кървенето бе значително, което се оказа за добро, тъй като заради загубата на кръв пациентът изпадна в безсъзнание и това сложи край за момента на агонията му, както и на усилията му да се освободи, които много затрудняваха работата ми.