Зовът на барабана [bg]

Дългите мускули на мъжа се свиваха и издуваха в лек ритъм. Прошарената му глава се свеждаше от усилие и той като че ли не забелязваше приближаващата баржа, а се навеждаше и изправяше плавно, сякаш дългият кол му беше трета ръка.

— Остави го. Значи не знаеш много за леля си, така ли? — добавих с надеждата да го разсея. Баржата се носеше гръмовно и неотлъчно към нас.

Широка около четиридесет фута, тя газеше ниско във водата, натоварена с бъчви и кожи, вързани под мрежа. Предшестваше я кисела остра миризма на мускус, кръв и гранясало, достатъчно силна, за да надмогне временно другите миризми по реката.

— Не, тя се е омъжила за Камерън от Ерахт и напуснала Леох в годината преди майка ми да се омъжи за баща ми. — Говореше разсеяно, без да ме поглежда, вниманието му бе приковано към наближаващата баржа. Кокалчетата му побеляха; усещах порива му да скочи напред, да грабне кола от моряка и да отклони кораба. Сложих ръка на рамото му.

— И никога не е идвала в Лалиброх?

Видях блясъка на слънцето по тъмния метал на ръба на баржата и полуголите фигури на тримата моряци, потни дори в ранната утрин. Един от тях размаха шапката си и се ухили, крещейки нещо, което приличаше на: „Хей, вие!“, когато приближиха.

— Е, Джон Камерън умря от дизентерия и тя се омъжи за братовчед му, Черния Хю Камерън от Аберфелди, а после… — Той затвори очи рефлексивно, когато баржата мина покрай нас — корпусът ѝ бе само на педя от нашия — сред добродушни викове и поздрави от екипажа. Роло, опрял предните си лапи на ниския покрив на каютата, залая лудо, докато Иън не го прегърна и не му каза да спре.

Джейми отвори едното си око, видя, че опасността е преминала и отвори и другото. Успокоен, отпусна хватката си от покрива на каютата.

— Да, е, ами Черния Хю — наричаха го така заради голямата черна мастна буца на коляното му — беше убит по време на лов и тя се омъжи за Хектор Мор Камерън от Лох Елън…

— Тя като че ли има вкус към мъжете Камерън — казах аз заинтригувана. — Има ли нещо специално в този клан… освен склонността им към злополуки?

— Ами бива ги в приказките, предполагам — каза той и се ухили лукаво. — Камерън са поети… и шутове. Понякога и двете. Помниш ли Лохиел?

Усмихнах се при горчиво-сладкия спомен за Доналд Камерън от Лохиел, един от вождовете на клана Камерън по време на Въстанието. Красив мъж с тъжен поглед, деликатното поведение на Лохиел и елегантни маниери, криещи истински талант за създаването на вулгарни песни, които с удоволствие изпълняваше на баловете в Единбург, в кратките победни дни на преврата на Чарлс Стюарт.

Джейми се облягаше на покрива на каютата и гледаше предпазливо движението по реката. Още не бяхме излезли от пристанището на Уилмингтън и малки баржи и гребни лодки се стрелкаха по водата като насекоми, провираха се между по-големите и по-бавни съдове. Джейми беше блед, но не и позеленял.