Зовът на барабана [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Pro Book
- ISBN: 978-619-7502-08-4, 978-619-7502-09-1
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Зовът на барабана [bg]». Краткое содержание книги:
Облегнах лакти на покрива на каютата и изтегнах гръб. Беше горещо, но силната слънчева светлина успокояваше мускулите, наранени от импровизираните условия на спане — бях прекарала предишната нощ свита на твърда дъбова пейка в една кръчма до реката. Бях облегнала глава на коляното на Джейми, докато той уреждаше превоза ни.
Изстенах и се протегнах.
— А Хектор Камерън поет ли е или шут?
— Нито едното в момента — отвърна Джейми и автоматично започна да разтрива тила ми. — Мъртъв е.
— Това е чудесно — казах аз, стенейки от удоволствие, докато палецът му потъваше на едно особено нежно място. — Имам предвид това, което правиш, а не, че чичо ти е мъртъв. Ох, не спирай. И как се е озовал в Северна Каролина?
Джейми изсумтя развеселено и мина зад мен, за да може да ме разтрива и с двете си ръце. Аз опрях задник в него и въздъхнах от блаженство.
— Ти си много шумна жена, сасенак — каза той и се наведе да прошепне в ухото ми: — Докато ти разтривам врата, издаваш същите звуци както когато те… — Блъсна чатала си в мен в дискретно, но красноречиво движение, за да поясни значението на думите си. — Ммм?
— Мммм — отвърнах и го изритах — дискретно — в пищяла. — Добре. Ако някой ме чуе зад затворени врати, ще реши, че ми разтриваш врата… и единствено това ще правиш, докато сме на тази черупка. Е, какво казваше за покойния си чичо?
— А, за него ли? — Пръстите му се забиха от двете страни на гръбнака ми и започнаха да масажират бавно нагоре-надолу, докато разплиташе още един възел от сложната мрежа на фамилната си история. Поне не мислеше за стомаха си.
По-голям късметлия и дори по-схватлив и по-циничен от прочутия си родственик, Хектор Мор Камерън хитро се подготвил за последиците от бедствието на Стюарт. Избягал от Калоден невредим и тръгнал към дома, където бързо натоварил жената, един слуга и всичко преносимо на карета, с която избягал в Единбург и оттам се качил на кораб за Северна Каролина, като се измъкнал на косъм от преследването на Короната.
Щом пристигнал в Новия свят, Хектор купил голямо парче земя, разчистено от гората, построил къща и дъскорезница, купил роби за работници и засял земята с тютюн и индиго. И без съмнение изтощен от този интензивен труд се споминал от възпаление на гърлото на достопочтената възраст от седемдесет и три години.
Явно сметнала, че три брака са ѝ достатъчни, Джокаста Макензи Камерън Камерън Камерън решила — доколкото Майърс знаеше — да не се омъжва отново, а да остане еднолична господарка на Ривър Рън.
— Мислиш ли, че пратеникът с писмото е стигнал преди нас?
— Би трябвало, дори ако пълзи на четири крака — каза Младия Иън, който внезапно се появи. Погледна с леко неудоволствие търпеливия моряк, който дърпаше и спускаше мокрия кол. — Ще минат седмици, докато се доберем дотам при тази скорост. Казах ти, че ще е по-добре да яздим, чичо Джейми.
— Не се ядосвай, Иън — увери го чичо му, като пусна врата ми. Усмихна се на племенника си. — Скоро ще имаш възможност ти да хванеш кола и предполагам, че ще ни откараш до Крос Крийк преди мръкнало, нали?
Иън го изгледа лошо и се отдалечи да тормози капитан Фрийман с въпроси относно червените индианци и дивите животни.
— Надявам се, че капитанът няма да го изхвърли зад борда — казах аз, докато гледах как кльощавите рамене на Фрийман се свиват отбранително към ушите му при приближаването на Иън. Моят врат и раменете ми пък сияеха от оказаното им внимание; както и някои части по̀ на юг. — Благодаря за масажа — казах и вдигнах вежда към Джейми.
— Ще можеш да ми върнеш услугата, сасенак, след мръкване. — Направи неуспешен опит да се ухили мръснишки. Тъй като не можеше да затвори само едното си око, способността му за мръснишко смигване беше минимална, но той все пак успя да го изобрази.
— Така е — казах аз и изпърхах с мигли. — И какво точно ще искаш да ти разтрия след мръкване?
— След мръкване ли? — попита Иън, който изникна отново като човече от кутия, преди Джейми да е отговорил. — Какво ще става след мръкване?
— Ами тогава ще те удавя и ще те накълцам за стръв за риба — информира го чичо му. — Господи, не можеш ли да стоиш мирен, Иън? Обикаляш като някаква оса в бутилка. Върви да поспиш на слънце като кучето си — виж какво разумно куче — кимна към Роло, който се беше проснал като килимче на покрива на каютата, очите му бяха притворени, а ушите му потрепваха, за да прогонят мухите.
— Да спя? — Иън погледна изумен чичо си. — Да спя?