Зовът на барабана [bg]

Джейми кимна, челото му леко се сбръчка.

— Докторът отседнал при нея за една нощ. Казал, че идва от Вирджиния, където е домът му, и е тръгнал по някаква работа. Търсел човек на име Гарвър — или поне тя така разбрала името. Но онази нощ след вечеря докторът излязъл и повече не се върнал.

Втренчих се в него.

— Не се върнал ли? Тя разбрала ли е какво е станало с него?

Джейми поклати глава, за да прогони малък облак комари. Слънцето залязваше и обагряше водата в златно и оранжево, и насекомите започваха да се събират със захладняването на вечерта.

— Не. Отишла при шерифа и при съдията, а стражите търсили навсякъде — но нямало и помен от човека. Търсили го една седмица и се отказали. Той така и не казал на ханджийката от кой град във Вирджиния е, затова не го търсили повече.

— Много странно. — Избърсах капка влага от брадичката си. — Кога е изчезнал лекарят?

— Преди година. — Той ме погледна леко притеснен. — Нали нямаш нищо против? Да му използваш нещата?

— Не. — Затворих капака и го погалих нежно, тъмното дърво беше топло и гладко под пръстите ми. — Ако бях на негово място… щях да искам някой да ги използва.

Спомних си ясно какво бе усещането да държа лекарската си чанта — кафява кожа с инициалите ми, гравирани със златно на дръжката. Поне в началото бяха гравирани със златно на дръжката; отдавна се бяха изличили, кожата се бе излъскала от дълга употреба. Франк ми беше подарил тази чанта, когато завърших медицинското училище, а аз я дадох на приятеля си Джо Абърнати, защото исках някой да я използва и да я цени като мен.

Джейми видя сянката, която мина по лицето ми. Аз видях отражението ѝ по неговото, но хванах ръката му, стиснах я и се усмихнах.

— Прекрасен подарък. Но как го намери?

Той също се усмихна. Слънцето вече сияеше ниско, ярка оранжева топка, която надничаше за миг през тъмните върхове на дърветата.

— Ами видях я, когато ходих при златаря — неговата жена я пазеше. На другия ден се върнах, смятах да ти купя някакво бижу — може би брошка — и докато жената ми показваше дрънкулките, случайно се заговорихме за кутията и тя ми каза, че е лекарска и аз… — Сви рамене.

— Защо си искал да ми купиш бижу? — погледнах го объркана. Бяхме получили пари от продажбата на рубина, но не беше типично за Джейми да изпада в екстравагантности, а и при настоящите обстоятелства…

— О! За да се реваншираш, че изпрати толкова пари на Лери? Аз нямах против; нали ти казах.

Той наистина, с известна неохота, бе изпратил голяма част от печалбата от камъка в Шотландия, за да изпълни обещанието си към Лери Макензи — проклета да е, — Фрейзър, за която се беше оженил по настояване на сестра си и защото съвсем логично бе заключил, че ако не съм мъртва, поне няма да се върна. Моето възкресение бе предизвикало доста усложнения и Лери не беше най-малкото сред тях.

— Е, да, каза — рече той цинично.

— Наистина го мислех — донякъде — настоях аз и се засмях. — Не можеш да оставиш онази ужасна жена да умре от глад, колкото и да ми харесва тази мисъл.