![Зовът на барабана [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/2/1/zovt-na-barabana-bg-download.jpg)
Зовът на барабана [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Pro Book
- ISBN: 978-619-7502-08-4, 978-619-7502-09-1
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Зовът на барабана [bg]». Краткое содержание книги:
Той се усмихна леко.
— Не. Не ща и тя да ми тежи на съвестта. Но не заради това ти купих подарък.
— Така ли? — Кутията беше тежка; изящна, удовлетворителна тежест върху краката ми, с приятната дървена повърхност под ръцете ми. Той обърна глава да ме погледне, косата му гореше като огън на светлината на залязващото слънце, а лицето бе само тъмен силует.
— На този ден преди двайсет и четири години се ожених за теб, сасенак — каза той тихо. — Надявам се да нямаш причина да съжаляваш за това.
Брегът на реката беше опасан с плантации от Уилмингтън до Крос Крийк, но гората беше гъста и само понякога в пролуките между дърветата се виждаха насажденията и тук-таме по някой дървен пристан, полускрит сред растителността.
Продължавахме бавно нагоре по реката, следвахме приливното течение до края му и спряхме да пренощуваме, когато то свърши. Вечеряхме до малък огън на брега, но спахме на баржата. Ютроклъс небрежно спомена наличието на водни змии, които живеели в дупки под речния бряг, но имали склонност да излизат и да топлят студената си кръв в телата на спящите.
Събудих се преди зазоряване, скована и натъртена от твърдите дъски, и чух тихия шум от кораб, който минаваше по реката до нас. Усетих плисъка от килватера му по корпуса. Джейми се размърда в съня си, когато усети, че съм се раздвижила, обърна се и ме притисна към гърдите си.
Усетих как тялото му се изви под моето в парадоксалното му сутрешно състояние на сън и възбуда. Той издаде някакъв звук и се раздвижи подканващо до мен, а ръката му посегна под подгъва на смачканата ми пола.
— Спри — казах тихо и пернах ръката му. — Не забравяй къде сме, за бога!
Чух викове и лай от Иън и Роло, които търчаха по брега, и някакъв шум в каютата — кашляне и секнене, които предсказваха скорошната поява на капитан Фрийман.
— О — рече Джейми, който се разбуди. — О, да. Е, жалко. — Посегна нагоре и стисна гърдите ми с две ръце, като изтегна тялото си чувствено бавно до мен и се постара да ми покаже какво пропускам.
— Е, добре — каза, отпусна се неохотно, но не се отмести.
— Foeda est in coitu, а?
— Какво?
— Foeda est in coitu et breois voluptas — цитира той послушно. — Et taedat Veneiis statim peractae. Докато го правим, е мръсно и кратко занимание. А щом свърши, веднага се разкайваме.
Погледнах към мръсните дъски под нас.
— Е, вероятно „мръсно“ е подходящата дума — започнах аз, — но…
— Не мръсотията ме притеснява, сасенак — прекъсна ме той, като гледаше смръщен Иън. Беше се хванал за борда на баржата и крещеше окуражително на Роло, който плуваше към него. — А че е кратко.
Погледна ме и смръщването му бе заменено от одобрителна физиономия, когато огледа раздърпания ми вид.
— Искам да кажа, че не ми се ще да бързам.
Това класическо начало на деня като че ли оказа някакъв траен ефект върху съзнанието на Джейми. Чувах ги, докато седях на следобедното слънце и прелиствах дневника на Даниъл Роулингс — едновременно развеселена, впечатлена и ужасена от записаното вътре.
Чувах гласа на Джейми, който разказваше за възхода и падението на древните гърци. Вече бях чувала тази част и преди — пасаж от „Одисеята“. Той замълча в очакване.
— О… — каза Иън.
— Какво следва, Иън?
— Ами…
— Отново — рече Джейми с лека острота в гласа. — Внимавай, де. Нали не говоря само за удоволствие? — Той започна отново и елегантният строг стих оживяваше в речта му.
Може и да не говореше за удоволствие, но аз го слушах с удоволствие. Не знаех старогръцки, но издигането и спадането на сричките, изричани от мекия дълбок глас, беше приспивно като плискането на водата в корпуса.
Неохотно приел продължителното присъствие на племенника си, Джейми се бе заел с настойничеството му напълно сериозно и учеше момчето, докато пътувахме — или поне се опитваше да го учи, — на основите на граматиката на старогръцкия и латинския, и се стараеше да подобри уменията му по математика и разговорен френски.
За щастие Иън схващаше математическите принципи бързо като чичо си; стената на малката каюта до мен беше покрита с елегантни евклидови доказателства, изписани с обгорена пръчка. Когато минеха към езиците обаче, нещата не вървяха така гладко.
Джейми беше роден полиглот; той учеше езици и диалекти без никакво усилие, схващаше идиомите с лекота, както куче захапва лисичи опашки в полето. Освен това беше изучил и класиците в парижкия университет и — макар и да не се съгласяваше с някои от римските философи — смяташе Омир и Вергилий за лични приятели.