Синовете на Спарта [bg]

— Моля те, Шастер, идвам като гост. По спешна работа на царството. Благодарен съм, че те намирам в града, докато минавах оттук. Византион е перлата на Запада. Не ми се искаше да чакам да свърша делата си в Сарди.

Наблюдаваше внимателно домакина, докато изричаше името на града. С Клеарх се бяха разбрали да го използват, за да видят реакцията му. Търговецът само целуна ръката му, докосвайки с устни кокалчетата на пръстите. Кир се съмняваше, че е подстригвал брадата си, откакто му е пораснала. Тя покриваше изцяло лицето на Шастер с изключение на носа, челото и очите. В невероятно дългите й косми бяха вплетени амулети и скъпоценни камъни, които подрънкваха при всяко движение.

— За мен е чест, господарю. От толкова години се надявах да се срещна с теб. Жена ми ще е във възторг, когато й кажа, че си дошъл най-напред при мен, при нас.

Кир изпита вина, когато си спомни думите на Оронт. Трудно беше да гледаш човек в очите и да го съсипваш, но въпреки това той се насили да се усмихне още по-широко. Каузата му беше справедлива. Когато станеше цар, щеше да поправи нещата. Вкопчи се в тази мисъл, но въпреки това тихият гласец на вината продължи да стене в сърцето му.

— Много съжалявам, че не мога да остана да се срещна със семейството ти, но получих вест за голямо въстание в Тракия. Имам под свое командване дванайсет хиляди наемници, най-добрите в Гърция. На тези хора трябва да се плаща. Брат ми цар Артаксеркс ще изплати дълга, разбира се. Ще го гарантирам с пръстена си. Имаш ли деветдесет хиляди? Доведох хора, които да носят сандъците.

За негова тревога Шастер започна да навива косми от брадата си около пръста си, видимо разтревожен. Щеше да се просне отново на пода, ако Кир не беше протегнал ръка да го задържи.

— Господарю, съжалявам, но такава сума… Имам трийсет хиляди в злато. Ако ми дадеш само два дни, ще доставя останалото в дома ти или дори ще наредя да ти го донесат, докато пътуваш. Господарю, съжалявам. Ако ме беше предупредил мъничко по-рано, щях да съм подготвен.

Кир се опита да не показва раздразнението си и потупа Шастер по рамото.

— Няма значение. Трийсет хиляди ще свършат работа. Донеси ми восък и писец. Ще се подпиша в счетоводната ти книга.

— Да, господарю, разбира се. Толкова съжалявам…

— Не мога да се бавя. Бързам — напомни му Кир.

Търговецът се изнесе от стаята, сякаш бяха подпалили брадата му, без изобщо да осъзнава, че се е спасил от разорение.

Трийсетте хиляди монети се побраха в две каруци, които напуснаха града под изгряващата луна, охранявани от спартанци на коне. Останалите четири бяха ненужни и бяха изоставени на пътя. Кир вътрешно кипеше. Не беше сигурен дали причината е в това, че е бил принуден да излъже и да вземе заем, който няма да изплати, или защото се беше сдобил само с една трета от онова, което му трябваше.