Плясъкът на крилете му [bg]

След петнайсет минути Кейл се намираше в новите си покои в посолството на Ханзата и притискаше съпруга на Рива.

— Нямам време за деликатност. Аз спасих жена ти, въпреки че това най-вероятно щеше да ми струва живота. Сега е моментът да си уредим сметките.

— Обсъдил ли си това с Рива?

— Не, но ще го обсъдя, ако искаш.

— Аз не съм просто неин съпруг. Животът на хиляди — дори повече — зависи от мен.

— Не ме интересува.

— Ще дойда с теб и заедно ще се опитаме да измъкнем приятелите ти. Не се страхувам за живота си.

Кейл едва не каза нещо дълбоко оскърбително.

— Нямаше да има значение, дори да разполагах и с двеста като теб. Познавам силата. Силата няма да свърши работа. Той иска онова, което знаеш.

— Не мога. — Това беше най-изтерзаният отговор, който Кейл някога бе чувал.

— Не се налага.

— Моля?

— Не се налага да му казваш онова, което вече знаеш — просто трябва да му кажеш онова, което би могъл да знаеш.

— Глупав съм, признавам. Може ли да поясниш малко?

Кейл притвори очи с нескрито раздразнение.

— Сигурно си мислил за различните неща, които би могъл да направиш, ако бъдеш изправен срещу заплахата на Изкупителите, нали?

— Питаш дали съм проучвал алтернативните ходове?

— Да. Не искам да знам какво си решил. Не ми казвай. Не ме интересува. Искам само един от вариантите, които си отхвърлил — какъвто и да е, с всички подробности, в писмена форма.

Настъпи дълга пауза.

— Не мога да изложа нищо писмено. Ако излезе на бял свят, това ще погуби Ханзата.

На Кейл не му беше лесно да не грабне хубавото украшение на масата до него и да не го запрати в стената. Главата го болеше и си мислеше, че вероятно ще умре в близките няколко часа.

— Чуй ме — каза той. — Кити Заека може да те сдъвче и изплюе, заедно с още десетина като теб. И няма да приеме моята дума за нищо. Знае, че съм лъжлив малък негодник, нали?

— Да изложиш писмено лъжа е също толкова лошо, колкото да кажеш истината. Ще се разчуе — и щом е написано, хората ще повярват. Не мога.

Главата на Кейл вече туптеше, сякаш при всяко вдишване се разширяваше и свиваше с няколко сантиметра.

— Ами ако ти обещая, че ще се погрижа написаното да бъде унищожено?

— Как може да си сигурен?

— Давам ти думата си на човек, който попречи жена ти да бъде изтърбушена жива… неблагодарен шибаняк такъв! — Втренчи се във Витенберг и реши, че няма какво да губи. — И ще трябва да кажа на Рива, че си отказал да помогнеш на тримата, които са ѝ спасили живота — дори когато единият ти е обещал да не те замесва.