Измамна светлина [bg]

— Само дето е горещичка — рече Клара на Доминик.

— И в нея плува акула — добави мадам Жилбер.

Трите жени последваха Рут. Никой не можеше да замърси едно място така, както бе способна поетесата, а и то със сигурност вече бе понесло щети. Тяхното намерение бе да го прочистят.

— Какво се прави сега? — поинтересува се Доминик, докато Клара заравяше единия край на молитвената пръчка в цветна леха близо до мястото, където бе открит трупът на Лилиан.

— Ще извършим ритуал — обясни Мирна, — който се нарича прикадяване. Ще запалим това — посочи сушените билки — и ще обикаляме двора с него.

Рут се втренчи в "пурата" от ароматни растения:

— Фройд вероятно би казал нещичко за твоя ритуал.

— Понякога молитвената пръчка си е просто пръчка — възрази Клара.

— Защо го правим? — попита Доминик. Не се бе сблъсквала с това амплоа на съседките си досега и то определено не ги издигаше в очите й.

— За да прогоним злите духове — разясни книжарката. Изречени така директно, думите й прозвучаха някак нелепо. Но Мирна вярваше в тях с цялото си огромно сърце.

Мадам Жилбер се обърна към Рут:

— Е, предполагам, че ти е спукана работата.

След кратко мълчание поетесата избухна в смях. Когато я чу, Клара се запита дали щеше да е чак толкова зле, ако действително се превърне в копие на Рут Зардо на стари години.

— Първо заставаме в кръг — нареди Мирна. Жените послушаха указанията й. Тъмнокожата книжарка запали снопа от салвия и бизонска трева и мина поред покрай Клара, Доминик и Рут, като размахваше билките над главите им, за да ги обвие в ароматен пушек. За защита и за мир.

Художничката затвори очи за миг и вдиша лекия дим, който се къдреше около нея. Както бе казала Мирна, той попиваше негативната енергия. Поглъщаше лошите духове извън хората и вътре в тях. И отваряше пространство за изцеление.

След това жените обиколиха градината — не само ужасното място, където бе загинала Лилиан, а целия двор. Редуваха се да поемат снопа с билки и да изпращат кълба дим към дърветата, над бълбукащата река Бела Бела, към розите, божурите и ирисите с черна сърцевина.

Накрая се върнаха в началото. При жълтата лента. Дупката в градината, където бе потънал и се бе изгубил един живот.

— Ето нещо добро — зарецитира Рут едно от стихотворенията си, вперила поглед във фаталното място.