Измамна светлина [bg]

Полицай Изабел Лакост се присъедини към главен инспектор Гамаш и инспектор Бовоар на терасата на бистрото. Поръча си диетична кола и разказа на колегите си докъде е стигнала.

Временният щаб беше подреден и вече функционираше в старата железопътна гара. Инсталирани бяха компютри, телефонни линии и сателитни връзки. Подсигурени бяха бюра, въртящи се столове, шкафове за папки и всякакво друго оборудване. Цялата работа бе свършена бързо и професионално. Служителите от отдел "Убийства" на Sûreté бяха свикнали да организират дейността си в отдалечени райони, където ги изпращаха да разследват престъпления. Подобно на Строителни войски, и те разбираха значението на бързината и прецизността.

— Проучих семейството на Лилиан Дайсън. — Лакост придърпа напред стола и отвори бележника си. — Разведена е. Няма деца. И двамата й родители са живи. Обитават апартамент на Харвард Авеню в монреалския квартал "Нотр Дам дьо Грас".

— На каква възраст са? — попита Гамаш.

— Мъжът е на осемдесет и три, жената на осемдесет и две. Лилиан е била единственото им дете.

Главният инспектор кимна. Това бе най-неприятната част от всяко разследване. Да съобщят на живите за смъртта.

— Знаят ли?

— Още не — отвърна Лакост. — Питах се дали вие…

— Ще отида до Монреал днес следобед и ще разговарям с тях. — Когато бе възможно, Гамаш лично носеше вестта на семейството. — Трябва да обискираме и апартамента на мадам Дайсън. — Детективът извади списъка на гостите от джоба на сакото си. — Можеш ли да изпратиш полицаи, които да разпитат всички? Тук са имената на хората, които са били на снощното празненство в Трите бора, на вернисажа или на двете места. Отбелязал съм онези, с които вече съм разговарял.

Бовоар протегна ръка, за да вземе списъка.

Знаеше се, че е негово задължение да координира разпитите, да събира улики и да дава задачи на полицаите от екипа.

Главният инспектор задържа листа за момент и след малко го връчи на Лакост. С това на практика предаде разследването в нейни ръце. И двамата му подчинени изглеждаха изненадани.

— Искам да дойдеш с мен в Монреал — обърна се Гамаш към Бовоар.

— Разбира се — съгласи се Жан Ги, видимо объркан.

Всеки в отдел "Убийства" имаше ясно определени задължения. Главният инспектор винаги бе настоявал на това, за да няма объркване и пропуски. И никакви застъпвания. Всички знаеха какво се очаква от тях и какво изисква работата им. Действаха като екип. Без съперничество. Без вътрешни конфликти.