Измамна светлина [bg]

— Така ли? — изненада се Гамаш. Погледна покрития с пръст предмет в дланта си. Хората му бяха претърсили старателно цялата градина, цялото село. Как бе възможно да са пропуснали нещо?

На монетата бе изобразена камила, която едва се различава ще под мръсотията.

— Кой я е докосвал? — попита Бовоар.

— Всички я пипахме — гордо заяви Рут.

— Не знаете ли какво се прави с веществените доказателства открити в района на местопрестъпление?

— А вие не знаете ли как да събирате веществени доказателства? — контрира поетесата. — Ако знаехте, нямаше да я намерим ние.

— Просто си е била на земята в градината, така ли? — попит; Гамаш. С върха на пръста си обърна монетата от другата страна, като внимаваше да не я докосва повече от необходимото.

— Не — обясни Мирна, — беше заровена.

— Тогава как сте я намерили?

— С молитвената пръчка — обади се Рут.

— Какво е молитвена пръчка? — попита Бовоар, но се страхуваше от отговора.

— Можем да ви покажем — предложи Доминик. — Забихме я в земята на цветната леха, където е била убита жената.

— Извършвахме ритуално пречистване… — понечи да разкаже Клара, но Мирна я сряза.

— Пссст — прошепна книжарката. — Пи-не-пи-им-пи-каз-пи вай!

Младият инспектор се втренчи в жените. Не стига, че бяха англоговорящи и имаха молитвена пръчка, а сега си говорех и на някакъв идиотски шифрован език. Нищо чудно, че в това, село се случваха толкова убийства. Единствената загадка бе как въобще успяваха да ги разплетат при такава "помощ".

— Наведох се да натрупам пръст в основата на молитвената пръчка и това нещо изникна — обясни Мирна, сякаш бе направила нещо съвсем нормално, и то в района на местопрестъпление.

— Не видяхте ли полицейската лента? — попита ядосано Бовоар.

— Не виждате ли монетата? — възрази Рут.

Гамаш вдигна ръка и двамата спряха да се заяждат.

Отстрани на монетата сега личеше надпис. Нещо, което приличаше на стих.

Главният инспектор сложи полукръглите си очила за четене и смръщи вежди в опит да разчете буквите под калта.

Не, не бяха стихове.

А молитва.