Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме [bg]

Автор: Пфефър Сюзан Бет
Серия: Последните оцелели #1
Год: 2014
Язык: болгарский
Год: Ибис
ISBN: 9786191570928
Переводчик: Диана Янакиева Кутева
Жанр: Пост-апокалипсис

Электронная книга - «Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме [bg]». Краткое содержание книги:

Сюзан Бет Пфефър ни пренася на страниците на дневника на шестнайсетгодишната Миранда. Те са изпълнени с нормалните за всеки тийнейджър вълнения – малките победи и загуби на училищния фронт, дразнещото поведение на близките й приятели, още по-дразнещите кавги с майка й, първи любовни трепети и големите очаквания за абитуриентския бал. Някъде сред всички ежедневности се промъква новината, че астероид предстои да удари луната. Ще бъде интересно зрелище и всички са подготвили телескопите си, за да го наблюдават отблизо. Няма поводи за притеснение – луната е преживявала много подобни срещи, доказателство за които са кратерите по повърхността й. И никой не е разтревожен. Докато астероидът не се оказва по-голям от очакваното. В резултат на сблъсъка луната е изместена от орбитата си и се приближава опасно близо до Земята. Отприщват се всички катаклизми, които ужасяват човечеството от зората му до днес – огромни цунамита заливат крайбрежията, следват земетресения и вулканични изригвания, завинаги скриващи слънцето. Болести. Хаос. Глад. И неописуемо много жертви. Изведнъж настроенията в дневника на Миранда променят цвета си.

Перейти на страницу:

- Може пеперудите да пораснат - рече по-големият ми брат. - Представи си ги с криле от половин метър, Миранда. Представи си как светът искри в цветовете на пеперудите.

- Аз залагам на комарите - заяви госпожа Несбит.

Всички толкова се стреснахме от циничното й изказване, че избухнахме в смях. Смеехме се толкова високо, че Хортън се събуди и скочи внезапно, което ни накара да прихнем още по-силно.

Татко се върна, но Лиза не слезе повече при нас.

3 август

Татко и Мат работиха през целия ден. Когато татко дойде за вечеря, ни съобщи, че двамата с Лиза ще тръгнат рано на другата сутрин.

Зная, че не биваше да се изненадвам, но ме заболя да го чуя.

Днес Лиза остана през повечето време в леглото. Майка ми се качи няколко пъти горе, за да се увери, че е добре, но тя така и не се показа.

- Тревожи се за родителите си - обясни ми мама. -И разбира се, безпокои се за бебето. Иска да се установи възможно най-скоро, а колкото по-дълго чакат, толкова по-трудно ще е да се пътува.

Чудя се дали Лиза щеше да бърза толкова много, ако Джони не бе попитал за края на света.

Татко направи сандвичи с риба тон за себе си и Лиза и ги занесе в стаята им. Помислих, че ще ocтане там, а на сутринта ще тръгне рано, така че няма да имам възможност да го видя отново.

Но след час той се присъедини към нас в слънчевата стая.

- Искаш ли двамата да отидем за малко на верандата, Миранда? - попита ме.

- Разбира се - зарадвах се на предложението му и излязохме.

- Не съм имал много възможност да поговоря с теб - започна татко, след като се настанихме на двойния люлеещ се стол. - Прекарах доста време с Мат и Джони, но много по-малко с теб.

- Няма нищо - успокоих го. - Рязането на дърва е важна работа.

- Ти и братята ти сте важни - поклати глава татко. -Миранда, искам да знаеш колко много се гордея с теб.

- Гордееш се с мен? - учудих се. - Защо?

- Поради милион причини. Защото си умна, забавна и красива. Защото започна да плуваш, когато повече не можеше да се занимаваш с фигурно пързаляне. Заради всички неща, които правиш, за да облекчиш живота на майка си. Защото не се оплакваш, а имаш толкова много основания да го правиш. Защото си дъщеря, с която всеки баща би се гордял. Знаех, че съм постъпил правилно, като те помолих да станеш кръстница на бебето, и през последните няколко дни за сетен път се уверих, че съм бил прав. Радвам се, че съм твой баща. Толкова много те обичам.

- Аз също те обичам - промълвих. - И бебето ще бъде добре. Всичко ще бъде наред, сигурна съм.

- И аз съм сигурен, че ще бъде - съгласи се татко и ме прегърна.

Останахме смълчани за известно време, защото знаехме, че думите са излишни.

Накрая той стана и отиде при Лиза. Поседях на верандата още малко, замислена за бебета и пеперуди и това, какъв ще бъде остатъкът от живота ми. Когато вече не остана за какво да мисля, влязох вътре и останах заслушана още известно време в тишината.

4 август

Баща ми и Лиза си тръгнаха тази сутрин.

Станахме заедно с тях и закусихме. Мама откри бурканче с конфитюр от ягоди и използва последния хляб. Ние пихме компот от праскови и портокалов сок на прах. Татко и мама пиха кафе, а Лиза - чай.

Татко прегърна всички ни и ни целуна за довиждане. Трябваше да събера цялата си воля, за да не се вкопча отчаяно в него. Знаехме, че може никога повече да не се видим.

Той обеща, че ще ни пише при всяка възможност и ще ни осведоми как е баба.

Когато се качиха в колата, Лиза заяви, че тя ще шофира. Баща ми плачеше толкова силно, че не можеше да кара.

9 .

6 август

Тази сутрин се събудих с мисълта, че повече никога няма да видя Сами. Нито пък Дан.

Толкова съм изплашена, че никога вече няма да видя и татко.

Не зная как ще оцелея, ако никога вече не видя слънчевата светлина.

7 август

Преди вечеря отидох в стаята на Мат. Исках да проверя дали има книги от библиотеката, за да ги върна утре.

Но докато търсех книгите, брат ми влезе.

- Какво, по дяволите, правиш в моята стая? - извика той.

Така се стреснах, че се вцепених.

-Пo цял ден сека дървета - продължи Мат. – Уморен съм,мръсен съм, гладен съм и през всяка проклета минута трябва да бъда все с Джони, и се кълна, че ще убия баща ни, защото не остана тук, за да се грижи за нас.

- Съ-съжалявам - заекнах.

- Да, и аз. Но няма полза от много извинения.

9 август

Всички сме изпаднали в паника. Човек би могъл да си помисли, че като имаме толкова запаси от храна, би трябвало да сме по-радостни, но съвсем не изглеждаме така.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?